- Кое е това, което може да разреши всички проблеми най-добре и за всички?
- Ще ти кажа - каза, но не му каза може би, за да му се насъбере още повече желание, увеличи интереса... - Ти нямаш представа каква огромна работа има, а работници няма - каза без смущение какво ще си помисли Андрей, и че това беше за него пак един парадокс - друг корен квадратен от минус единица!
Наистина, това за Андрей беше най-големия абсурд, който можеше човек да каже, най-голямата лъжа, когато всеки човек в България знаеше, че само преди няколко дни бяха изхвърлени на улицата 50 000 работници от фабриките, а преди това бяха изхвърлени други 50 000 работници. Това беше една 100 или 150 хилядна армия от безработни, която бързо растеше и тъкмо затова работническата партия беше организирала протестен митинг на 1 февруари, под лозунга „Поход на гладните”.
- Нищожни ще са Христовите чудеса, ако това ми докажете с опит на практика! - каза Андрей важно. - Но вижте какво господин Христов, искам нещо конкретно, а не общи фрази! Вашето изказване, че имало много работа, и че нямало работници, още веднъж ми показва, че въпреки всичко Вие сте изгубили връзката с реалността на живота!
Христов беше си постигнал целта - беше създал ново противоречие, което измести мисълта в Андрей, че е безработен. Новото противоречие беше рожба на Христов, и той беше негов господар. Когато пожелаеше, можеше да го освободи от него, но през това време той беше свободен от противоречието, на което Христов не беше господар нито създател, че Андрей е безработен и тормоза на тази мисъл. Христов продължаваше да изказва все такива парадокси, като съвсем не се интересуваше от това какво ще си помисли за него Андрей, но той се облягаше на постигнатото досега, че всичките преди казани от него парадокси излязоха верни, и това караше Андрей да допуща някаква доза от вероятност и тези, въпреки всичко да са верни и възможни.
И Андрей вече очакваше в душата си да види, да чуе от Христов нещо реално, но Христов и тук не довърши. Сега пък се върна към кооперацията пак:
- Ако можеше кооперацията, която и да е тя да оправи света, държавата или която и да е класа, тя би трябвало най-напред да оправи материалния живот на своите служители, за да не става нужда те да крадат, да лъжат както управата така и консуматорите, и с това да превръщат кооперацията на едно училище на лъжа и кражба. Кооперацията е един палиатив, каквито има много в живота, който е изваден от архивата измит, излъскан, а може и малко пребоядисан и поставен на витрината като новите. И като такъв, той привлича погледите като едно средство за оправяне на света, както златния идол, който евреите си направиха, когато Мойсей беше на планината, за да донесе десетях Божи заповеди.
Евреите си мислеха, че златния Телец може да замести Бога и Мойсея... Нищо не е в състояние да замести или измести Бога!
И Христов се върна отново на главната си мисъл: - Само един метод има, с който може да се оправи света, с който могат да се разрешат почти всички противоречия.
- Е кажете най-после - кой е той? - запита високо и нетърпеливо Андрей. Но Христов, като че не чу и продължи:
- Който метод никой досега не е проверил и опитал! От памтивека се измислят с хиляди начини за оправяне на света, и никой досега не е успял, светът досега е жънал само разочарования. Но винаги досега, светът се е отказвал най-категорично да приложи този единствен принцип и метод.
