Христов мълчеше, чакаше процесите в съзнанието на Андрей да се завършат, да помисли всичко каквото можеше да помисли. А Андрей се страхуваше от мълчанието, затова побърза да заговори.
- Как тогава да живея? Всичко което казвате е така, но като сме се родили, все някак трябва да живеем - било като мухи, бръмбари или човеци - трябва да живеем! Кооперацията е едно предприятие, с което живота на работниците може да се подобри. - Андрей каза тези думи, които му бяха внушени от Социалдемократическата партия и управата на „Напред”, но при новата светлина на Христов те звучаха кухо и затова веднага почувствува тяхната неверност!
- Така да се мисли, е най-голямото и най-фаталното заблуждение! Как може да се мисли, че може да се живее само като се краде, лъже и да се подобри положението на работниците чрез кооперацията, чрез изобщо кооперирането? Кооперацията подобрява положението, но не на работниците, а на тези, които са се напъхали по върховете й както плъхове в хамбар.
Казвам ти - кооперацията, която и да е тя и каквито и форми да има, в никакъв случай не може да подобри положението на работниците, ако нейната управа няма доброто желание, любовта към тях!
Питам те - милионите растения и животни крадат ли, лъжат ли, те как живеят без лъжа и кражба? Те все от кооперация „Напред” ли се хранят, кооперацията ли им подобрява живота? На милионите хора по света, когато не е съществувала кооперацията, местата където и сега не съществува, кой им подобрява живота? Ще ми отговориш, че кооперацията се явява при дадена степен на съзнание, на развитие на обществото.
Да, но в един и същи момент не всички хора са на еднаква степен на развитие. Сега сме XX век, но шопите около София живеят още в XV век, както тогава са живели. А един Айнщайн живее може би сега в XXV-тия век, Учителя - в четирихилядната година. Тогава за тези, които са напред, кооперацията е изгубила значение и смисъл, за тези които пък са назад, тя още не е за тях.
Тогава с какво право натрапвате на първите и на последните кооперацията, с какво право подвеждате всички под един общ знаменател, когато те в действителност реално погледнато, те са неподведуеми? Това са неща, върху които трябва много да мислиш. Аз не съм против кооперацията, нито съм против всички съществуващи, където и да било и в каквато и форма да е обществени или икономически институти! Щом съществуват, аз ги приемам, те отговарят на някакви нужди! Но аз ясно зная, че кооперацията и всички институти, колкото и да оправят хората, няма да имат никакви резултати, ако хората нямат любов към Бога и любов помежду си. И млъкна.
С всички тези и други подобни разсъждения, Христов даваше възможност на Андрей да мисли, искаше да го научи да гледа реално, да го научи да мисли, а не на готово да взема нещата, освобождаваше го от втвърдените форми и внушени идеи, разширяваше съзнанието му и включваше в него нови елементи.
- Но има нещо друго - започна той отново - което с кооперацията и без кооперацията, без разлика при какъв строй - капиталистически, комунистически или авторитарен - най-добре разрешава проблемата на живота на всички хора, изобщо на всички същества, то никога досега не е приложено на опит.
Тук Христов съзнателно не се доизказа, може би между многото си съображения за това беше и това да предизвика любопитството на Андрей. Защото както вече на много места посочихме, че той използва всичко съществуващо за постигане на своите идеи. И сега премина на друга мисъл. И после, когато млъкна само за момент може би само да си вземе дъх, Андрей свари и го запита с интерес.
