Андрей се отби в един магазин на „Напред”, купи просо и тръгна пеш за Изгрева.
Още от шосето видя пред бараката на Христов да стои Петър - уволнения директор, за когото вчера стана дума. Христов излезе и го покани. Андрей се спря и помисли гласно: „С малко съм закъснял. Сега какво мога да правя, докато излезе Петър? Ами ако и него държи като мене 12 часа?”
Сети се за нелегалните материали, които носеше в раницата. Реши да се разходи по Изгрева, за да проучи условията как би могъл довечера да ги пръсне... Особено се оживи от мисълта: „Ще надникна тук-таме по забутаните кюшета на квартала, все ще успея да измъкна някоя кирлива риза на тези „Божи хорица”, които да покажа на света! Да ме познаят те мене и да видят кой съм аз, и какво мога!...” - И с тази и подобни други мисли, той навлезе в квартала.
Макар, че слънцето се движеше ниско по хоризонта, тук беше топло и приятно! От комините на малките барачки, затиснати от дебелия сняг излизаха направо нагоре весели пушеци, които отиваха към чистото и синьо небе, както пушека от жертвата на праведния Авел. Пред прозорците и площадките се трупаха хиляди врабчета, цвъртяха весело като деца пред обедна маса.
Андрей мина край бараката на сестра Блатова*, която беше до самата пътека, и навлезе през отворената врата в двора пред Салона. [*Блатова - това е Николина Балтова.]
Отдясно имаше ниска постройка, на източната страна на която беше стаята на брат Ради - доброволен и безплатен работник в братската градина. До нея беше прилепена братската кухня, в която бяха инсталирани три казана над огнища, а стените на кухнята бяха облицовани с бели фаянсови плочки. По средата на кухнята имаше дълга маса, на която поставяха продуктите за обработка.
Андрей любопитно надникна през прозореца, и видя вътре няколко сестри в бели престилки. Направи му впечатление, че престилките им бяха идеално чисти, по-чисти отколкото на лекарите! Между сестрите се перчеше като гъска сестра Епитропова* - най-добрата готвачка в Братството. [* Епитропова е съпруга на Петко Епитропов - „Изгревът”, т. 5, с. 595-598. Казва се Мариам; т. 22, снимка №17]
Андрей хвърли бърз поглед на цялата кухня, но нищо не можа да се закачи на черногледия му поглед - тъкмо напротив, беше много-много чисто! После той пристъпи няколко крачки на запад.
Следваше трапезарията*, тя беше продължение на кухнята, ниска постройка. [*Трапезарията - виж в „Изгревът”, т. 9, снимки № 5, 6, 7; т. 13, снимка № 138.]
Четири грамадни прозореца започваха около 40 сантиметра над земята, и стигаха почти до покрива. Всичките прозорци бяха с посока към юг. По средата на южната стена имаше малко стъклено антре, издадено около един и половина метра напред, в което си събуваха обущата. Братята и сестрите влизаха в Салона по чорапи, или си носеха търлъци или чехли.
Трапезарията беше още по-чиста от кухнята. Тя нямаше таван, направо върху покривните греди беше накован шперплат. Всичко беше бедно, но ново, приятно, идеално чисто, боядисано с бяла блажна боя.
По чисто белите стени имаше много картини - натюрморти и други. Всички бяха нарисувани добре. От единия до другия край на трапезарията, бяха наредени в два реда бяло боядисани маси с идеално чисти и изгладени покривки, също бели. Столовете бяха от най-обикновените, но блестяха от чистота.
В дъното на трапезарията имаше грамаден роял. Салона беше препълнен с братя и сестри, които щяха да обядват, но защо не почваха не можеше да се разбере. Една сестра беше пред рояла и пееше някаква духовна песен, а друга й акомпанираше.
Андрей премина по-нататък - към Салона, в който говореше господин Дънов. Салона* имаше разположение от юг към запад, с широката си част беше обърнат на изток. Дължината му беше около 18 метра и ширината - около 12 метра. [*Салонът - виж в „Изгревът”, т. 8, снимка № 13; т. 12, снимка № 40; т. 16, снимка № 40. Вътрешността на Салона - виж т. 9, снимки № 12, 13; т. 13, снимки № 136, 137, 139, 140. Черната дъска -снимка № 140.]
На източната стена имаше шест грамадни четирикрилни прозорци, около по два метра дълги и два и половина и три високи, отгоре с капаци, които се отваряха и затваряха автоматично. Отгоре бяха украсени с красиви резби, орнаменти и символични знаци. На всичките прозорци и врати, както на Салона така и на трапезарията, горните ъгли бяха закръглени. По средата на източната стена, която почти цялата беше само от прозорци, имаше грамадна стъклена врата в същия стил на прозорците с резби и символични знаци. До нея се стигаше по три кръгли мозаечни стъпала, и най-отгоре също кръгла мозаечна площадка.
Андрей се изкачи по нея, натисна дръжката й, но вратата беше заключена. Надникна вътре през прозорците и видя насреща подиум, висок около 60 сантиметра, боядисан бяло и постлан с килимче и върху него малка масичка, покрита с бяла покривка и стол-кресло с пухена възглавница за Учителя. По стените имаше няколко картини.
До самия подиум от лявата страна имаше двойна черна дъска със скрипци, под нея имаше дълга линия, триъгълник и пергел. Андрей ги гледаше и се сети какво беше му казал Христов, че Учителя се занимава с математика, че Учението Му има математически израз...
Салона беше напълнен с много редици обикновени столове, и покрай стените имаше пейки. От дясната страна на подиума имаше орган, и в северната страна на Салона имаше нещо като малка сцена с пиано. Пред подиума, от който господин Дънов говореше, имаше дълга бяло боядисана маса с четири стола.
Андрей запита един брат какъв е смисъла на тази маса, той му отговори, че на нея пишат стенографите Словото на Учителя.
На южната стена имаше само един трикрил прозорец и плътна врата. Салона беше много чист и светъл!
Наоколо два метра от южната стена започваше друга постройка и между двете постройки имаше стълба*, която водеше за спалнята на господин Дънов, която се състоеше от антре и стая. [*Стъл6ата към стаята на Учителя - „Изгревът”, т. 29, снимки № 123, 124, 125.]
На източната стена на стаята имаше кръгъл балкон с железен парапет, два прозореца от двете страни на вратата и още един прозорец на южната стена точно над южния прозорец на Салона. Над балконската врата под стряхата имаше венетка - изпъкнал кръг с диаметър около 60 сантиметра, и в средата му изпъкнало кандило с червен пламък* със символичен смисъл, а над него - един петоъгълник направен от дърво, в средата на който беше вмъкната дървена елипса и в нея грамадна електрическа крушка [*Кандилото с червения пламък + крушката - виж „Изгревът”, т. 18, снимка № 65.]
Другата постройка, която както казахме беше на два метра от южната стена на Салона, беше малка - само от една стая, може би четири на пет метра, на около двадесет сантиметра над земята. Височината й беше не повече от два метра и половина. Тя имаше два прозореца с източно изложение, и само един на юг. Прозорците имаха железни решетки. В стаята се влизаше с едно стъпало, през малко стъклено холче.
В тази постройка беше приемния кабинет на господин Дънов*. [“Приемната - „Изгревът”, т. 9, снимка № 11; т. 16. снимки № 41, 42, 43.]
Отпред под стряхата на холчето, имаше венетка, символ, емблема, която представляваше един изпъкнал по краищата кръг с диаметър около 40 сантиметра, на който беше написано: „Глава на Твоето Слово е Истината.” В кръга беше вписан равностранен триъгълник, котва и под нея петолиние със сол ключ и нотите: „До, Ми, Сол”.
Пред кабинета и Салона беше постлано с червени циментови плочки. А по-нататък имаше дворче с размери, може би десет на двадесет метра. На източната му страна имаше насадени цариградски лешници, а под тях бяха монтирани шест маси с посока от юг към север, от двете страни на които имаше пейки боядисани бяло. Това беше лятната трапезария на Братството.
От Салона и кабинета на Учителя водеше една пътека широка два и половина метра, която водеше за поляната, от дясната страна на която имаше равностранна триъгълна леха с върховете си на юг, изток и запад. Ъглите на триъгълника бяха заоблени, както на вратата и прозорците на Салона.
Андрей се огледа някой да му обясни, но нямаше никой.
Лехата равностранен триъгълник беше като разпределител: по едната й страна минаваше пътеката за поляната, от другата й страна минаваше пътеката от поляната за квартала и по третата страна - пътеката от Салона за квартала.
Кабинета на господин Дънов и южната част на Салона, бяха почти на височината на земята, а северната - около един метър над земята.
Андрей се запъти по пътеката към поляната, но преди да стигне поляната мина през малка борова горичка, сред която до самата пътека имаше елипсовидна беседка с пейки, монтирани направо на земята. Тук Андрей видя един брат, който му обясни, че тук през лятото е прохладно и братята и сестрите сядат и беседват.
Андрей излезе на поляната. Снегът по края беше отъпкан от гимнастически упражнения, които братята и сестрите правеха всяка сутрин през пролетта, лятото и есента, а през зимата правеха упражнения само в дните на беседите - сряда, петък и неделя. Поляната се отделяше от пътеката край гората с бодлива тел, зад която имаше два реда плодни и други дървета и сред тях на северната страна се беше сгушила полу-елипсовидна беседка с обща пейка по цялата дължина - место удобно и приятно за беседване, с гледка към Витоша.
На юг от поляната се разкриваше красив пейзаж - цяла Витоша, с всичките й върхове. Сега на поляната и далече на хоризонта до върховете на планината се разливаше снежна белина, загърната от сребърна тишина, огряна от студена светлина, похлупена от синия ефирен похлупак на безоблачното небе.
Нервите и мускулите на Андрей, опъвани и разпъвани от много дни и месеци, сега се отпуснаха приятно! Той чувствуваше как почивката, като сладка дрямка го завладяваше и оборваше. Мека светлина като любовна милувка галеше лицето му, погледа му се рееше безгрижно в огромната снага на планината, върховете на която покрити със снегове му приличаха на великани с бели калпаци затирили се на някъде... и пътя им беше заливан изобилно със светлина. Както безбройни скъпоценни камъни с искрящи блясъци красят вълшебното огърлие върху шията на митична богиня, така и снежинките като диамантен прах красяха със своята белина, светлина и блясък гръдта на планината.
Душата на Андрей се сля с всичко, докъдето очите му виждаха. Той виждаше долината пред себе си да пламти и искри в студена чистота и свежест, наситена с изобилния живот и красота на севера, който събуждаше в него спомени за съзерцавани сини върхове, които блестяха в далечната страна на душата му като безброй сапфири. В него се събуждаше копнежа да броди по тях. И някак по особен начин му се искаше да остави това тежко тяло с огромни желания, и да литне нагоре сам с душата си и нейния копнеж, който пропиваше цялото му същество, гореше в лицето и очите му.
