Андрей влезе в стаята си, която сега му се видя по-приветлива от вчера и завчера, макар в нея не беше направил никакви промени, само той беше се променил.
В кюшето до кревата, се мъдреше пакета с нелегалните материали. Почувствува се виновен, че още не беше ги разнесъл. А този, който му ги носеше чакаше да ги разнесе, за да му донесе други.
Наближаваше 1 февруари 1934 година-обявения ден за митинга „Поход на гладните”. Всеки от изхвърлените на улицата работници от фабриката, трябва да знае, че Партията най-енергично протестира и се бори за неговите интереси...
Андрей, разтвори пакета и почна да разглежда позивите и афишите. Хрумна му идеята: „Мога съвсем безнаказано да занеса и разпръсна тези материали по Изгрева и околните фабрики.” Това му хареса. После разтвори раницата на Елен, извади всичките продукти. В два пакета, поставени по три дюли - единия пакет за Христов, другия - за Елен. Постави ги в раницата, в нея постави и пакета с позивите, метна раницата на гърба си и излезе, но на вратата срещна хазяйката си. Тя не го поздрави, защото считаше за унижение да поздрави един работник, който може да живее в такава мизерна квартира - бордей, в който и кокошките по нейно мнение не биха живели. Тя направо му заговори:
- Платете наема. Трябваше още на 25 декември да го изплатите без подканяне, както уговорихме. Изглежда сте един от петдесетте хиляди работници, които са уволнени? Впрочем това съвсем не ме интересува, искам си наема!
- Добре, да, да... - забърка се Андрей. - Ще го заплатя за двата месеца наведнъж към 20 февруари, когато се завърна от командировка -излъга той и се учуди на себе си как се сети така да излъже, когато никога това нещо не беше помислил.
- Нищо не ме интересува! Ако до 20 януари не ми изплатиш наема, ще съборя покрива на квартирата ти и ще го изгоря! Материалите от пода и тавана, струват повече от твоя наем!
- Къде ще живея аз?
- Където искаш, това не ме интересува! - обърна се и си отиде.
Андрей за първи път съжаляваше, че излъга, затова реши веднага да
изплати наема с парите на Христов за просото. Но помисли, че Христов ще си помисли за него лошо, и категорично реши да й плати, когато има.
