На поляната до боровата горичка имаше малка, красива и бяло боядисана дъсчена барачка със столче и масичка в нея - метеорологическа клетка*. [*Метеорологичната клетка - т. 18, снимка № 16.]
В този момент, от къщичката излезе един брат с особена физиономия, който въона Андрей към действителността.
Брата с леки, пластични крачки тръгна към градинката сред поляната, която имаше форма на котва, в която беше монтиран слънчев часовник*, кофа за измерване на валежите. [*Слънчевият часовник-„Изгревът”, т. 29, снимка № 85- Учителят, в дясно е слънчевият часовник.].
Братът се изкачи по малка стълбичка, погледна уредите в клетката, записа данните и отново се върна в барачката.
Андрей любопитно го наблюдаваше, защото лицето му приличаше на птичка, челото му беше си полегнало назад към темето, главата му приличаше на клин, който искаше да се пъхне в небето и от там да потече знанието на Битието в него. Ушите му бяха големи, но тънки и без гънки, очите малки, тъмни и подвижни; носът - дълъг и гърбав - приличаше на човка, под който имаше малки, добре подстригани мустачки, и лицето завършваше с малка, но остра брада. Брата беше слаб и много нежен. Преди да беше влязъл в малката барачка, някой му завика от към Салона:
- Брат Жорж, брат Жорж!
После викащия се приближи, каза нещо на брата и се върна. Андрей веднага се сети, че този брат е Жорж Радев*, за когото Христов беше му говорил вече. [*Георги Радев (Жорж) - „Изгревът”, т. 18, снимки № 5-26. Георги Радев - творчество - т. 18, с. 6-161.]
Това го направи още по-интересен за Андрей! Андрей заобиколи полянката и дойде до барачката. От нея излезе Жорж и кротко и приветливо му заговори със слабия си, но приятен глас:
- Търсите ли някого? - запита той тихо.
- Не, тук е много хубаво, дойдох да се порадвам! - отговори Андрей. - Но какви са условията да вляза, да се запиша във Вашето Братство?
Жорж изпитателно изгледа Андрей в очите, лицето и целия и каза:
- Бие сте за тук и вече сте тук!
Андрей го гледаше въпросително, не разбираше какво иска да му каже - чакаше да се изясни. Жорж това разбра и продължи: - Да не пиете алкохол, да не пушите, да не ядете месо... да обичате истината!...
-Аз не пия алкохол, не пуша и не ям месо. Наистина, доста съм лъгал, но реших вече да не лъжа!
Жорж го гледаше усмихнат и с учудване и изненада, защото му направи впечатление откровеността на Андрей!
- Вие сте като онзи млад човек, който запитал Христа какво да направи, за да наследи Царството Божие.
- Но тук при Вас е действително Царството Божие! - И погледна блесналата, огряна от слънцето планина.
Жорж изслуша Андрей и после продължи:
- Христос е казал на младежа да изпълни десетях Божи заповеди, а Вие сте изпълнили нашите три заповеди. Младия човек отговорил на Христа, че изпълнявал тези заповеди. Тогава Христос му отговорил да продаде имота си, да го раздаде на бедните и тогава да го последва. А ние няма да ти кажем да си раздадеш имота.
- Аз нямам нищо - превари като отговори Андрей.
- Сега, след две хиляди години вече става дума за друг имот.
- Какъв?
- Да си раздадете старите разбирания за живота като повече ненужни за вас дрипи и парцали, и така свободен да дойдете при нас.
- Добре, но в какво се състои формалната страна на въпроса - членски вноски, гаранти и пр. и пр.?
Жорж пак се усмихна нежно, изгледа Андрей внимателно и отговори:
- Тук при нас няма формални страни, оставени са само принципите, главните.
- Кои са те?
- Трябва да си записан на Небето! А ти си записан вече!
- Не Ви разбирам! Но как може без членски вноски?
-Да, при нас няма членски вноски! Ако и тук имаше тези формалности, Вие не бихте помислили, че тук е Царството Божие и не би могъл да направиш разлика от другите дружества и братства!
- Но обяснете ми, как съм записан на Небето?... Обяснете ми също, защо тук всички сте особени и загадъчни?
- С кои други сте говорили?
- С господин брат Христов.
- Още с кого?
- И сега с Вас.
- Тук живеем около 200 души, в София много повече, в цяла България са с хиляди, а в света...
Андрей се почувствува в положението на мат, и то на вундермат. Стана му неудобно! Жорж му се усмихна нежно, деликатно, снизходително като на по-малък брат.
Андрей, който беше много отмъстителен се изненада от себе си, че не се обиди и не почувствува желание да му отмъсти, както обикновено ставаше, напротив, стана му приятно и си помисли: „Колко фин и деликатен човек!” И се сети за Христов. Колко много се различаваха един от друг!
Андрей видя Христов като грамадна, дебела, остра брадва до дънера на някое вековно дърво, а Жорж видя като бръснач.
- И Вие и Христов, не приличате нито на един от моите досегашни познати. По особен начин говорите, по особен начин разсъждавате! Бихте ли ми казали, как познавате времето по слънчевия часовник? - Андрей по стар навик мина на съвсем нова и различна тема, което направи впечатление на Жорж.
- Може, ела.
И двамата тръгнаха към часовника. В това време към тях идваха от към Салона двама души.
- Брат Жорж, се обърна един от тях - този господин Ви търси.
- Да, да - започна тихо, нежно и внимателно Жорж: - За Вас вече ми говориха. - Погледна часовника на ръката си и каза: - Рано сте дошли, има още десет минути до уговореното време на срещата ми. - И господинът си извади часовника.
- Да, имате право, но аз не знаех за колко време ще дойда до тук, затова тръгнах по-рано.
- Носите ли книгата?
- Да, нося и оригинала на английски, нося и един превод на немски. Ако Ви услужи, може да Ви го оставя.
- Ще уговорим - и се обърна към Андрей: - Днес няма да можем повече да говорим, друг път елате в редакцията на списание „Житно зърно”, тогава ще си поговорим и по други въпроси. — И го напусна.
Андрей остана с брата, който беше довел господина при Жорж Радев.
