Размислите на директора не продължиха дълго, той се сети за неотложната си работа и погледна преписките на бюрото си, после часовника на отсрещната стена. Постави изложението на Андрей внимателно в папката, изгледа още веднъж Андрей, дано в последния момент разгадае загадката и измърмори недоволно:
- Това което ми разказа, напиши го, за да го докладвам на съвета.
- Широканец такъв, хитрец! Много за глупав ме мислиш - това никога няма да направя!
И веднага излезе от кабинета, и тичешком изхвръкна на улицата. И тръгна без определена идея към центъра на града - „Света Неделя”.
Слънцето беше огряло на най-горния етаж прозорците на една кооперация, в западната част на площада. Слънцето само за миг беше сътворило, нарисувало с бързината на светлината красив и жив пейзаж -ПОЖАР –и с лъчите и багрите на дъгата изтъка, изплете. Андрей го загледа и тръгна към него като двете деца от драмата на Метерлинг, които бяга тръгнали да търсят синьото цвете.
На площада Андрей видя трамвай №1, който водеше за Семинарията. Сети се за Христов и реши веднага да отиде при него да му се накара, задето беше го изпратил да се признава пред този бездушен широканец, който абсолютно не разбираше от истина, още по-малко от човещина!
Качи се на трамвая, но веднага от другата врата слезе, защото се сети, че няма пари. И пред него се простря на дължина улица „Мария Луиза”. По средата й се движеха трамваите, а от двете страни на тротоарите временно бяха построени бараки - сергии на амбулантни търговци.
Те му напомниха, че след няколко дни беше Коледа - Рождество Христово. И в душата му възкръснаха много детски спомени, почувствува мъка! Страданието, като че профуча край него със силата и грохота на победния си марш. погледна го като вълк овца и си каза: „Мършав!” - И го отмина. Андрей беше отминат този път от страданието, което отиде да търси други, за да ги прави нещастни.
Търговците по улица „Мария Луиза” бяха вече отворили сергиите си, и народа беше почнал да се трупа пред тях. Лицата на всички бяха весели и доволни, такива ги виждаше и Андрей. Това беше може би, защото денят беше хубав, а това обещаваше добър пазар, пари, щастие...
Андрей се вля в общата навалица между сергиите, и скоро забеляза пред една сергия най-добрия си приятел от кооперация „Напред” - магазинера бай Васил, който беше само няколко години по-възрастен от него, но Андрей както и всички от „Напред” го наричаха „бай”, защото го чувствуваха много-много по-възрастен от тях.
Той от всички магазинери на „Напред”, беше се подредил семейно най-добре. Беше женен за хубава и богата жена, имаше си две хубави и умни деца - момче и момиче, имаше къща - добре мебелирана. Андрей много пъти му ходеше на гости. Жена му искаше да го жени за една богата с апартамент, красива русокоса нейна приятелка - Елена.
Душата на Андрей се изпълни с радост като видя бай Васил, и в душата му се заредиха спомени за Елена! Но щастието се наруши от мисълта за неговата Мими, която беше бедна работничка и квартирата й беше мизерна, но той не знаеше защо, нея повече обичаше. Той вече от месеци наред се разпъваше между Мими и Елена. Може би една от причините да се скара с Мими, беше Елена. Но ето, намеси се и друга неприятна мисъл: „Уволнен съм”, което беше преграда са се ожени за Елена, която много държеше да бъде на работа.
Андрей се затича, настигна бай Васил, тупна го по рамото и му извика високо:
- Здравей бай Василе!
- Здравей, здравей, здравей! - завика и бай Васил. - Но много си се променил, отслабнал си, имаш много измъчен вид! Къде си, къде се подвизаваш? Чух, че си предал магазина. Нали всичко това се случи все във връзка с помощника ти Цонко, с онова писмо? - Така набърже той го отрупа с въпроси.
- Да, да, точно така! Само Цонко е виновен за всичко, което си чул за мене. Този хлапак излезе голям разбойник, мошеник!... Но сега бързам, през празниците ще ти дойда на гости и тогава всичко ще ти разкажа.
- Непременно, непременно ела, но нямам търпение до тогава! Ела веднага в магазина да ми разкажеш. И аз сега имам един такъв продавач като твоя Цонко - чудя се какво да го правя!
- Няма какво да се чудиш, махни го веднага! - без колебание, Андрей си даде категоричното мнение. - Ако пък го заловиш в кражба, вмъкни го в мазето и му натроши кокалите! Хич не ти трябва да търсиш съдействието на инспектората, нека той да търси и да се оправдава и оправя както иска.
- Ти Андрей, сега ми даваш моя съвет.
- Така е бай Василе, ти си много практичен, знаеш как трябва, но послушай и моя съвет на патил. Но искам нещо друго да ти кажа.
- Какво?
- Моля те, не казвай на жена си, че съм уволнен, защото нали знаеш, жените са... ще каже на Елена...
- Бъди спокоен, бъди спокоен! Аз зная какво правя, разбирам ги тези неща. Абе Андрей, прави ми впечатление, че говориш сега много хубаво! Как си оправи говора, как, при кой лекар? И как можа толкова скоро - като че са ти направили операция, отрязали са ти заекването, освободили са те от него?! Кажи ми моля те, защото и моята Васка, нали знаеш заеква, захецва се?
- Ще ти разкажа бай Василе, всичко ще ти разкажа, но сега нямам време и това е една дълга история. Когато ти дойда на гости през празниците, ще ти разкажа всичко.
- Добре, но кажи ми сега поне адреса на лекаря.
- Като дойда, това е един особен случай, не може да се каже тук и с няколко думи.
-Добре, сега накъде си?
- Отивам си. Но кажи ми нещо за Елена?
- Снощи беше у нас. На няколко пъти, уж случайно подпитва за тебе. Хванала се е, живо се интересува от тебе. Пита никак ли не си ядял месо. Излъгах я, че от време на време си хапваш по-малко, но не си месар като нас и като тях. Това й хареса и тя каза, че и тя от време на време само ядяла месо, не обичала много месото, но обича речна риба. Нали разбираш, добре си й запалил главата! Пък и моята жена добре я навива. Ще знаеш, най-много те желае, защото не пиеш, омръзнало й да гледа баща си вечно пиян.
- Разбирам, разбирам - казваше Андрей доволно.
- Тя пита кога ще дойдеш у нас. Подхвърлих й, когато дойдеш, ще те доведем с жената у тях и веднага ще ви сгодим. Тя се засмя до уши! Ти нали ме знаеш, аз съм пишкин мъж, добре опичам работите. Няма какво да чакаш и да мислиш, решавай се и това е. Елена е добро момиче, ожени се и си гледай кефа! Защо ти е онази голтачка - Мими? Остави ти идеите настрана! Гледай да се наредиш добре, пък идеите и любовта си е пак идеи и любов. Нали е модерно да се говори за велики идеи? И аз пред клиентите какви не ги говоря! Каквото научавам от тях, после им го казвам като мое и те мислят, че съм голям идеалист...
Андрей слушаше и му ставаше драго. Но като се сети, че трябваше да я заведе на кино, театър, на сладкарница, да й купи подарък!... Те жените на подаръци много се радват... А той беше без работа, и нямаше пукнат лев в джоба си.
- Бай Василе, аз сега бързам, като дойда през празниците, ще обмислим тази работа. Този път ще те послушам дума по дума.
- Ела, ела, непременно ела. Елена ми каза, че е подготвила бохчалъка - като на стар сват. Хем ако не стане нищо по твоя вина, да му мислиш, ще изгубя скъп подарък!
- Бъди спокоен бай Василе, казах ти вече, ще те слушам каквото ми кажеш. Няма да се интересувам от идеи, морал и пр.
Андрей всичко обещаваше, защото плуваше във водите на радостта. Но изведнъж стана сериозен, замислен и каза неочаквано: - Абе бай Василе, има нещо по-важно - моля те, услужи ми с няколко лева за трамвай, много скоро ще ти ги върна, не съм взел!...
Бай Васил хитрия налетя на това, от което най-много се пазеше - да дава пари в заем! Затова веднага си помисли; „Мене ли намери за балама от седем милиона българи?” При други подобни случаи той знаеше, отрано и отдалече почваше да се оплаква, да примира от глад... А сега беше изненадан, и докато измисли подходящ отказ, заговори:
- Но ти още от първия ден ли започваш със заеми? Ако наистина е верно, че немаш, това ще знаеш ти е най-голямата грешка! Тъкмо затова трябваше да ми искаш съвет. Трябваше да си предвидиш, приготвиш поне за една година пари, да се ожениш и да си поживееш като бей с това хубаво момиче Елена в неговия разкошен апартамент, ако искаш да ти гори кандило на другия свят. Ех, защо сега не съм ерген? Ще ме налапат жените като топъл хляб и сирене! Ти трябваше да си напълниш джобчето с пари, а после широканците нека те дават под съд, както дадоха толкова много магазинери под съд, и какво им направиха — взеха им цървулите! Нали знаеш, прокурорите, съдийте и цялото българско общество мразят широканците. Съдът обикновено задължава „Напред” да признае 3 % фири и други подобни, тогава ще излезе, че „Напред” не само няма право да ти иска да платиш дефицита, но ще трябва да ти доплати...
На Андрей много хареса тази идея, но уви, беше късно! И мислеше си, колко хубаво щеше да бъде, ако беше направил както го съветваше бай Васил, и си мислеше - защо отрано не се посъветва с бай Васил?... - „За друг път ще имам това предвид!”
- Аз пък тъкмо обратното направих - продадох всичката си покъщнина. Нали знаеш бай Василе, бях се обзавел - спалня, кухня?... Взех и на заем откъдето можах, внесох в касата и декемврийската си заплата.
- Много си сглупил! - извика със съжаление бай Васил, и заклати отрицателно глава. - Андрей не знаеше как се сети за Христов и отговори;
- Не съжалявам бай Василе!
До тук Андрей и бай Васил се разбираха, но от тук нататък се разделиха в разбиранията си. На Андрей се искаше да каже на бай Васил, че е намислил писател да става, но чувствуваше, че бай Васил ще му се изсмее, ще го вземе за полудял и ще го вземе на подбив пред жена си и Елена!
- Андрей, много добре те разбирам и искрено искам да ти помогна, но тази сутрин с жена си се скарахме - започна бай Васил да лъже. - Събудил съм се, още не събудил и жена ми: „Дай пари!” Изтърсих и джобовете и портмонето си, да се увери, че нямам пари.
Андрей изгледа добрия си приятел. Между тях беше се вече разтворила бездна! Сети се за парите, които Христов му даде да купи просо и изрично му беше казал да харчи от тях за свои нужди - с тях можеше да плати трамвая. Попипа ги в джоба си и каза:
- Сбогом бай Василе, благодаря ти за всичко! - Веднага го напусна, без да си стиснат ръцете както друг път.
- Андрей, не се сърди, ела на магазина, все ще намеря от някой от продавачите някой лев да ти услужа!
Но Андрей не се обърна, отдалечи се с дълбока мъка в душата си, не разбира се за бай Васил, а затова, че не ще може да се ожени за Елена!
