- Този вашия съсед - малкия Антончо работи при нас в Инвалидния дом. Той ми каза, че това място на което Ви била построена бараката, било негово, имал си документи и вече извадил изпълнителен лист, за да те извади. Аз му казах не се ли страхува от Андрейко - от брат Ви, той каза, че владиката Стефан го пазел, че владиката имал по-голямо влияние от брат Ви.
- Добре, аз ще ти разкажа как са нещата и ще те оставя ти да прецениш дали съм прав.
Аз оставих цяла къща с великолепна покъщнина! Притежавах най-доброто пиано в София. Всичко, всичко оставих на произвола на съдбата, не се интересувам повече от всичко това! Не желая да притежавам никакви движими и недвижими имоти!
Учителят ми нареди да закупя всичките тези земи между гората, околовръстната линия и Дървенишкото шосе и да ги раздам на братята и сестрите, които искат да живеят на Изгрева.* [*3а купуването на места на Изгрева - виж „Изгревът”, т. 1. 2. изд. 2011, с. 682-683; т. 2, с. 173-174; т. 9, с. 51-52.]
Аз-диването Му отговорих като последния простак: „Учителю, на мен ми стигат 300 метра да си настаня барачката, и нищо повече не искам! И тези 300 метра земя не искам да е на мое име!” Затова платих ги на Антонио той да ги закупи, да извади документите на негово име.
Учителят направи физиономия на недоволство, но нищо не ми каза. Антончо купи този парцел с мои пари, и по мое искане извади документите на свое име.
Антончо идваше почти всеки ден при мене на приказка. По едно време му влязла мухата в главата, полудя да се жени и си харесал една сестра, която идваше при мене. Аз му казах, че той не е за женене и тази сестра не е за него. Как и защо ще се жени един човек, който е само един метър висок* и с толкова много дефекти на тялото? [*Те са двама по 1 метър, гърбави - Руси Петров - т. 18, снимки № 27, 28 и Борис Димитров - т. 23, снимки № 64, 65. Кой от двамата си изберете, няма да сбъркате\]
Това го озлоби! От друга страна владиката Стефан ме мрази за една моя брошура, написана против Източноправославната църква. И понеже не можеше по друг начин да ме уязви, подтикна Антончо да ме извади от моето место. Не виждаш ли брат ми Андрей на какъв е аждер, може да направи на пита Антончо, но аз не му давам.
Съдията лично идва при мен да ме моли да се явя в съда, и непременно ще спечеля делото, но аз пред човешки съдилища и за имоти не се явявам!
Три пъти делото се отлага. Аз нито адвокати вземах, нито на делото се явявах. За мене адвокат и съдия е Бог. Той най-добре вижда и знае как са нещата.* [*Виж „Изгревът”, т. 20, с. 374-375, с. 665-670; т. 21, с. 136-137; т. 17, с. 745-746. Антончо, чрез властите изгонват Лулчев от къщата, защото мястото превзема къщата. Той отива да живее при Невена Неделчева. А Лулчев го е носил на гърба си при някой екскурзии! А сега го изгонва от собственото си място и къща! Антончо е съществувал на Изгрева! - „Изгревът”, т. 17, с. 745-746. Той е бил джудже с диагноза: „недоразвит хондродистроф” Лулчев купил мястото от 300 кв. м. със свои пари, но го преписал на Антонио, понеже не е искал да се разправя с крепостни актове. Понеже местото се е водило на Антонио, той го изгонва от мястото и къщата му!]
- Вярвам! - извика с изблик работника. - Всичко, което казвате е точно така, и аз ще се разправям с Антончо!
- Не, достатъчно, че ми повярва! Ние нямаме право да използваме знанието, възможностите и силата си за свои нужди! Ние защищаваме хората, а оставяме нас да ни защищава Бог. - И работника стана да си отива. Христов му подаде ръка.
- Хем пък сега като те върнахме на работа и като се накарахме на Андрейко, ти пък да не вземеш да се възгордееш и да почнеш да се хвалиш?
- Много добре Ви разбрах господин Христов, това няма да стане! Аз вече съм твой и на Андрейко човек!
