354. ХОРАТА ОСТАРЯВАТ И УМИРАТ, ЗАЩОТО СЕ
ЗАРАЗЯВАТ С МРЪСНИ МИСЛИ, ЧУВСТВА И ПОСТЪПКИ
Андрей гледаше Христов в очите, и не знаеш какво да каже и какво да мисли от учудване!
- Господин Христов, не зная какво да мисля за Вас, нямам съответните мисли и разбирания, само мога да кажа, че съм учуден и преучуден, но тези думи съвсем не могат да изкажат това, което искам да Ви кажа!
Чувствувам главата си като грамаден казан, пълен с вода! От три дни Вие поне сто пъти бръкнахте в този казан, и с всичката си сила завъртяхте водата. От дъното на казана - главата ми, се надигнаха какви ли не боклуци, всичко в главата ми се размъщаше и после утаяваше, избистряше като по чудо. Винаги от първите си мисли се разочаровах и съжалявах, че съм ги помислил.
- Това което си видял, право си го видял, което си помислил, право си помислил, но още какво видя да става с водата от този казан?
- Тя се изплискваше.
- И още нещо?
- Ако ми подскажете, може да Ви кажа.
- Заедно с водата, се изплискваха и боклуци навън?
- Да, аз вече не мога да мисля, че Вие може да изиграете един Антончо но отначало си помислих това, помислих и много неща, които после изгубиха смисъл!
- Изплискали се навън!
- Така е. Гледам, гледам и не мога да разбера как е можело в главата ми да стоят толкова много боклуци, такава нечистота?
- И още колко много има за чистене! Затова хората остаряват и умират, защото се замърсяват техните мисли, чувства, постъпки, замърсява се отвътре цялото им тяло и живота не може повече да се проявява!
- Господин Христов, кажете ми как може човек да разбере кога спи и сънува, и кога е буден? Това, което от три дни виждам и чувам - спя и сънувам, или е истина?
Христов почна високо да се смее и отговори доволно:
- Не може, това е голям въпрос. Напомни ми, друг път може да си поговорим повече.
- Е мен възникват с всичко това много въпроси. - Христов се приготви да слуша.
- Защо бяхте толкова любезен с този работник, защо не му се скарахте, че иска да пуши?
- Защото животът е достатъчно нелюбезен, груб и безмилостен към него.
- Защо не го направите дъновист?
- Да бъдем на ясно, аз нямам намерение никого да правя дъновист или какъвто и да било друг! Учителя и аз нямаме нужда от никого! Учителя само дава и нищо не иска! Ако някой дойде и остане при Него, това е защото има полза от Него - да учи една нова наука.
- Сетих се нещо друго - защо не разрешите и моя въпрос, както разрешихте въпроса на този работник?
- И това може - отвърна му с усмивка Христов.
- Напишете едно писмо до директора на Кооперативна централа „Напред”. Нали и с него се познавате? Той се казва Петър Пенчев. Подействувайте му с елемента „писъмце”, да видим какво съединение ще се получи. Нали вече почнахме да постъпваме като истински учени?
- Добре, добре - казваше Христов и се смееше - ти вчера стана евреин, и днес почна кибрит да продаваш. И това ще стане, но най-напред ти трябва да направиш това, което трябва, това което искам да направиш. А да напиша писмо, това е най-лесната работа. - И тъкмо да му каже, че чичо му - широкия социалист Христов е председателя на кооперация „Напред”, но като прецени, замълча.
- Господин Христов, и Вашия Учител ли се занимава с математика?
- Учителя и аз, и още много братя, се занимаваме с математика. Ученика на Учителя - Жорж Радев, за когото вчера стана дума, е завършил математика с отличен.
- Аз пък и всички хора мислим, че вие сте религиозни хора, които четат Евангелието и за Света Богородица, която ходила по мъките!
Андрей остана до късно. Говориха за много неща, и когато си тръгна, Христов го изпрати до външната врата, и като нещо много обикновено му напомни:
- След разговора, който имах с моя брат, и който ти чу, твоята задача стана много лесна! Иди при директора на Кооперативна централа „Напред” - Петър Пенчев и му кажи истината!
Андрей искаше нещо да възрази, но Христов го запита нещо друго: -Имаш ли дърва за тази вечер?
- Имам и дърва и храна. Господин Христов, щях да забравя, донесох Ви три дюли: „Заповядайте!” - И му ги подаде с дясната си ръка.
Христов, усмихнат ги пое с лявата си ръка, продължително благодари и ги постави при другите на етажерката.
Андрей си тръгна. Христов дигна дясната си ръка и с усмихнато лице каза:
- Ти си герой, кажи истината!
Андрей потъна в гъстата тъмнина.
Лампата над вратата на Христов, продължаваше да разлива светлина в нощта.
