Христов си затвори очите и почна да се моли, и когато ги отвори каза съвсем друго:
- Какво ли стана с Благовест, не дойде? - И в същото време на вратата се почука. Христов ставайки да отвори, каза: „Това е жената на Благовест.” Христов излезе, и остави всичките врати отворени Андрей да слуша. Той чу много ясно:
- Вие сте господин Христов. Къде е мъжът ми?
- Вие като не знаете къде е мъжът Ви, аз откъде мога да зная?
- Вчера сте го водили на Витоша, и сега е при Вас. - Христов затвори след себе си външната врата.
- Кой ви каза?
- Бях при господин Дънов и Той ми каза, че с Вас е бил на Витоша.
- Днес не съм го виждал, и нямам време да се занимавам с него и вас.
- Защо отнехте мъжа ми? Той от пет дни е напуснал семейството си и сега е в стаята Ви, чух гласа му.
- Отивай си, и повече не ме безпокой, нямам време!
- Вие нямате, но аз имам, защото мъжът ми е вътре! Ще ви предам на полицията!
- Твоя работа - и отвори вратата да си влезе.
- Господин Христов, въпросът е много важен, затова искам да видя мъжа си.
- Никой не ви пречи, гледайте го колкото искате.
- Но той се крие при Вас!
- Моля Ви госпожо, не ме безпокойте, отивайте в полицията и отивайте където искате, само махайте се от тук! - И тъкмо да затвори вратата, жената извика високо:
- Благовест, излез, защото ще направя скандал! - И натисна вратата да влезе
Христов й отвори и я покани да влезе вежливо, като че не бяха си разменили горчиви думи. Жената влезе, изгледа Андрей и после цялата стая. Христов си седна, и на нея посочи да седне на едно от столчетата.
- Както виждаш, предположенията ти не са верни! Ние с господина - и Христов посочи Андрей, тръгнахме за планината и на няколко километра по шосето ни настигна Благовест и пожела да ни придружи.
- За какво говорихте?
- Това е наша работа, но щом настоявате толкова, ще ви кажа. Приготвил много материали за роман, искаше да му изясня някои въпроси. На планината не беше удобно, затова каза, че ще дойде днес при мене, за да се доизясня, но още го няма. Това е истината - каза Христов съвсем не по присъщия му начин да не дава на някого обяснение.
- Госпожо - започна Андрей - така както ви разказва Христов, точно така беше, защото и аз бях с него на планината. Христов на няколко пъти му казва да се върне, защото не е облечен добре, но той настояваше и дойде.
Жената се почувствува съвсем обезоръжена.
- Къде може да е сега? - тя запита, като на себе си.
- Не зная, само зная, че много се тревожеше за Вас и децата си, и гледаше по-скоро да си свърши работата и да се върне в къщата си.
- Друго нещо да ви кажа госпожо - отново се намери в разговора Андрей - господин Христов го съветваше да се държи добре с Вас и децата си.
- Знаете ли колко много страдахме, като не си дойде за Нова година?
- А знаете ли колко много ще се радвате като събере необходимите му материали за романа, и се прочуе с него по цял свят? Вие не сте писателка, и не знаете кога ще дойде вдъхновението. А вдъхновението като дойде, не пита нищо! Ако не запишеш това, което ти продиктува, ако не направиш това, което ти каже, пропуснеш ли момента, свършено е вече.
Сега като се върнете двамата у вас, кажете за един ден, че е Нова година, нагответе разни манджи, съберете децата и се повеселете. Твоя мъж е добър човек и нищо лошо не е направил, докато е отсъствувал от къщи. Мъжът ви е хубав човек, всяка жена би го харесала! Ако сега му се карате, утре му се карате, погледнеш - влюбил се е в друга! Аз предполагам Вие сте се разминали с него, той си е отишъл — всичко това каза Христов меко, благо, бащински.
