- Господин Христов, нямам думи да изкажа какъв човек сте Вие!
- Бог и само Бог върши всичко велико и красиво!
Отдавна беше са мръкнало. Христов беше решил за днес с Андрей стига, затова запита:
- После какво стана? - Андрей си отдъхна, че най-после пак ще почне да разказва.
- В съседство с магазина, на който бях управител, бяха отворени два нови, модерни магазина от частници, които бяха по-гъвкави, по-отзивчиви към нуждите и изискванията на клиентите, по-подвижни в асортимента на стоките и др., затова почнаха успешно да ме конкурират. Оборота на магазина спадна, управата искаше непременно да го покача.
- И въпреки това продължаваше да продаваш някой стоки на по-високи йени, да поставяш в оцета вода?...
- Вие пък откъде се сетихте това, то няма нищо общо! — И го загледа в очите изпитателно, като си мислеше: „Изглежда и той е член на управителния съвет, откъде инък ще знае тези неща, или пък е самия председател на управителния съвет?” - Христов го остави да мисли, каквото можеше.
- Има много общо. Ако беше продавал по цените, които кооперацията ти нареждаше, щеше да бъдеш най-малко при същите условия, при които бяха двамата частни магазина и жирото нямаше да спада, защото магазина ти е по-стар и разработен, хората вече са научени да идват в него. Само много по-ниските цени на стоките в другите два магазина, са ги откъснали от твоя магазин.
- Добре и така да е - съгласи се Андрей, за да продължи.
- Не бързай, ще ми разказваш, но същественото за тебе е най-важното да знаеш, че ти си виновен както за падането на жирото, така и за всичките си неудачи! Да не търсиш причината някъде другаде! Ако това сега не разбереш, живота по-бавно, но сигурно и то с големи страдания, ще те убеди. А ти трябва всички тези незначителни опитности да ги съкратиш, да ги преминеш галоп, за да дойдеш до важното, защото нали ще ставаш писател, певец...
Андрей се ядоса и троснато отговори:
- Не мога да разбера откъде знаете всички тези микроскопични подробности, като стоите тук далече от света и живота?
- Сега продължи, пък друг път ще видиш дали съм далече или близо до живота.
- В квартала живееше един добър майстор на локум, но беше много беден. Веднаж идва в магазина, помоли ме да му дам на кредит няколко торби захар, който ще ми заплати като изработи локума и го продаде. Съгласих се, защото получените по този начин пари раздробявах на дребни продажби и нанасях в касовия лист. По този начин повишавах оборота, работата тръгна отново добре.
- Забележи само - привидно добре. Това е било затишие пред страшна буря. И после какво стана?
- Отначало, че давам на кредит захар на локумджията, Цонко не знаеше, но тук трябва за малко да се отклоня.
- Ха отклони се, да видим - каза Христов като прикриваше отегчението си, защото вече всичко знаеше нататък как ще стане.
- Моята Мими много ме ядосваше, и аз не можех да спя!
- Защо?
- Защото не се подаваше на превъзпитание, не ставаше такава каквато аз я исках! - Христов почна да се смее от сърце.
- Ти си интересно момче, винаги се захващаш с невъзможни неща, затова главата ти ще пати.
- Не разбирам!
- Смешно и глупаво е, който и да е мъж като си мисли, че може да превъзпита жена си, или която и да е друга жена!
- Може да е така както казвате, но аз тогава така си мислех. В безсънните си нощи си мислех, и как да си наредя бъдещия си щастлив семеен живот.
На това изказване Христов и този път се изсмя високо, като че му казваше: „Как може да търсиш щастие в брака? Да мислиш така, е най-голямото заблуждение! Кой е станал по-щастлив, като се е оженил или омъжил?!”
Но нищо не му каза, защото сега имаше по-важни проблеми за решение.
