АЗ ГАРАНТИРАХ ДА ТЕ ПУСНАТ ОТ ЗАТВОРА НА ПРИРОДАТА
- Ти ще гледаш, а хората ще страдат! Ти си цял безумец! Природата те ограничи, като те разболя, върза тялото и езика ти! Аз като човек те излекувах - развързах, за да вършиш нови престъпления ли? Да не бъде! Още сега, само като кажа една дума, и ти ще бъдеш веднага вързан, какъвто беше, когато дойде! Щом искаш да видиш какво ще стане, най-напред на себе си ще опиташ любопитството си. Ако кажа само, от тук няма да мръднеш - на тарга ще те изнесат! Тогава ще ти кажа: „Хайде, сега отивай да предаваш!”
Всичките пакости, които ще направиш отсега нататък, полиците ще бъдат представени на мен да ги плащам, защото аз те развързах, аз гарантирах да те пуснат от затвора на природата!
Ето защо хората боледуват, за да не правят повече престъпления! Болестите са най-малкото зло за тях!
Ако болните са здрави, те ще бъдат още по-нещастни, защото ще извършат много престъпления. Този език не ти е даден да предателствуваш с него, а да правиш добро. Пак ти повтарям, за да го запомниш - знанието, което аз ти давам, аз отговарям за него и ще бъда държан отговорен за всичките пакости, които ще направиш с него. Затова да ти е ясно - на здравето и развързания ти език, аз съм господар! Когато пожелая, мога да ти вържа и тялото и езика!...
Андрей силно се изплаши и смътно съзнавайки, извика:
- Вие сте като магьосниците от приказките! Сега разбирам, че приказките били верни - наистина е имало магьосници! Аз не вярвам, а зная, че можете да направите всичко каквото казахте. Но едно не ми е ясно - магьосниците и магесниците правят само зло на хората, а Вие защо правите само добро? Макар да викате, да крещите, но зло не можете да направите?
Христов веднага почна да се смее и отговори вече меко:
- Наистина, в тебе нещата се пречупват по особен начин. Но право си забелязал, че аз въпреки всичко правя само добро. Аз имам правото да работя и с доброто и със злото.
- Господин Христов, искам още едно нещо да ми кажете, обясните: - Защо заеквам, какво лошо толкова съм направил? Знаете ли, че аз чувствувам от Вас страх, защото мисля, че сте ме омагьосали? Питам и себе си и Вас: - защо Ви съм? Моля Ви, освободете ме, искам да си отида в света, да заживея както всички останали хора! Тези неща, които ми говорите и които правите пред мен, са страшни!
Давам Ви честната си дума, на никого няма лоша дума да кажа за Вас! Кажете ми, какво съм виновен, че така мисля, че не мога да мисля по друг начин? Аз също не мога и да постъпя по друг начин - освен да отмъстя. Чувствувам отмъщението като една грамадна сила в мен или зад мен, която неудържимо ме тласка към отмъщение, пък ако ще и аз да изгоря в пламъците на отмъщението! Невъзможно ми е да спра тази сила! Ако бях два пъти по-болен отколкото бях, щях да се тътря по корем като змия, и пак щях да отида да ги предам!...
Христов разбра, че беше отишъл далече, затова би отбой.
- Не питай защо заекваше, защото това любопитство може да заплатиш с големи страдания. Затова не мисли защо заекваш, а гледай с този език да правиш само добро, защото: „Езика кости няма, но кости троши и живот разваля.”
Аз и вчера ти казах: „Напред е огън, а назад е смърт!”
Ти и вчера искаше да се връщаш, но после видя, че не е толкова страшно, колкото си го мислеше. И сега ще стане същото. Ти когато искаш, можеш да се върнеш, ти нямаш никакви задължения към мен - свободен си!
Но Андрей не ставаше. Христов, като че не забеляза това и продължи основната си мисъл: - Сега, преди да си извършил предателството, ти
си едно, мислиш по един начин, но когато го извършиш, ти вече няма да си това, което си сега, тогава ще бъдеш предател, с психика и самочувствие на предател. Тогава ще оцениш сегашното си състояние, че е цяло щастие пред онова да се чувствуваш предател. Тогава изведнъж ще ти бъдат отнети всичките перспективи в живота, и възможността да бъдеш велик. Всичките ти мечти, ще те напуснат мигновено!... Това което ще стане с тебе е много страшно, особено то е страшно за една поетична, емоционална душа. Пък като искаш толкова много да ги предадеш, предай ги на мене. Разкажи ми всичко каквото знаеш за тях, така както би го разказал на полицията.
Андрей беше в положението на един, който носи с двете си ръце пълен съд с някаква течност и пази да не я изсипе, а Христов го буташе ту от едната страна, ту от другата - течността се изплискваше... В Андрей желанието да предаде се изплискваше, изплискваше се желанието да отмъщава. И последните няколко капки от това желание останали в съда, бяха като последни дъждовни капки от водосточните тръби след дъжд, които се изтичаха. Устата на Андрей отрониха:
- Един пиротехник в казармата също анархист, направил бомба с часовници. Бомбите ще бъдат взривени на Коледа.
