- Това ти сам ще определиш. Ти ще бъдеш нещо друго, което не е съществувало, защото ще бъдеш при светлината на Учителя.
- Моите романи ще бъдат ли поне като „Война и Мир” на Толстой или като „Клетниците” на Виктор Хюго? - Христов се усмихна с учудване, и си помисли: „Не знае какво да иска! Господи, колко Си велик, колко е велик и разнообразен живота, който Си създал! На едно място Си събрал предател и най-великото и красивото в света!...” - И после му отговори:
- Това само от тебе зависи. Ако искаш по-велик живот от живота на Толстой и Виктор Хюго, ще напишеш по-велики произведения от техните, но ако постъпваш както постъпват предателите, ти нищо добро няма да напишеш.
- Въпреки това, ще го предам! Това желание е по-силно от всички останали желания! - заяви Андрей дръзко и категорично. - Христов го изгледа учудено, но не се подаде на чувствата си да го изгони, както беше си помислил.
- Видя ли се какво си? Можеш да станеш това, което мечтаеш, само ако мечтите ти са по-силни от всичко останало в тебе. Щом най-силното в тебе е да предадеш, ясно, ще станеш един предател и нищо повече! В света има достатъчно предатели. Какво може да напише един предател? Предателят е най-презрения човек от всички! Ти не можеш да напишеш роман с благородни герои, ако ти сам не си благороден. Всеки герой от романа на един автор, е все автора. Ако пък мислиш да измисляш и да пишеш, изгубен си.
-Тогава какво бихте казали за великите руски писатели от революцията, които с пушка в ръка бяха на барикадите, фронтовете и с без пощада избиваха враговете на революцията, враговете на великия Октомври?
- Кои писатели и кои произведения имаш предвид? Какво велико има в тази революция, освен името й? Нейните вдъхновители си натопиха ръцете не до китките нито до лактите, а до раменете в кърви. Тогава в Русия потекоха реки от кръв. Убиец по какъвто и да е повод, не може да бъде поет, защото това са несъвместими неща!
- И зее пак има такива писатели.
- Ти знаеш ли какви отговорности лежат върху съдбата на тези хора, и какви страдания ги чакат? Изобщо, писателската работа е много отговорна. Този въпрос ние вече засегнахме, и за бъдеще ще имаме да говорим по него.
- Много добре Ви разбирам господин Христов, но въпреки това, ще ги предам!
Очите на Христов засвяткаха, разтвориха се широко, той стана страшен!
- Простак такъв, ако ме разбираше, не би мислил и говорил така!
