- Това не е важно, важното е, че аз ти помагам - по същия начин, трябва и ти да помогнеш на Цонко.
За тебе няма смисъл да отмъщаваш - нито ще ти се върнат страданията, нито загубите ти, само ще увеличиш страданията в света - още един човек безсмислено ще страда, което тебе нищо няма да те ползва.
- Чудно нещо, Вие откъде разбрахте, че мисля да му отмъстя?!
- Това толкова е явно, че няма какво повече.
- Не, ще му отмъстя! Той със своите съидейници готвят една кооперация, да хвърлят във въздуха погребите. Ще изчакам да я извършат, за да ги предам и ще ги ликвидирам, за да не могат вече да ми отмъщават!
Андрей говореше смело, със суров глас, в който нямаше никакво колебание:
- Питам Ви аз господин Христов, кой отмъсти на убиеца на Александър Стамболийски, който свободно се разхожда по софийските улици, а капитан Харлаков* си живее в странство? - Христов се усмихваше и си мислеше: „Вчера и оня ден умираше и менеше като гуреливо коте, а сега като те изправихме на крака, много си важен!” [*Капитан Харлаков е черният капитан, който е избил през 1923 г. по време на преврата на 9 юни хиляди земеделци и комунисти.]
- Колкото до убийците на Стамболийски, правдата още не си е казала думата, но тя непременно ще я каже - това е закон. Но не мисли, че и Стамболийски беше много чист!* Това аз по-добре зная от тебе, но и това сега не е важно. [*Стамболийски също не беше чист! Виж убийството на 200 анархисти в гр. Ямбол - „Изгревът”, т. 1. 2. изд., с. 519-520.]
Дето си намислил да предадеш Цонко и другарите му, в никакъв случай не трябва да изпълниш! Направил си вече първата грешка, като си допуснал в главата си тази нечиста мисъл, по-голяма грешка е дето си я задържал толкова дълго в съзнанието си, защото тя е проказа - всичко, до което се докосне почва да гние и да вони!
Дотук все пак е поправимо, но грешката ти ще стане вече непоправима и катастрофална, ако ги предадеш. С тебе като човек е свършено! Веднъж завинаги ще се простиш с всичките си идеали, да станеш велик писател. Тогава ще дойдеш тук, ще се молиш, ще плачеш, но всичко ще бъде напразно и аз няма да бъда в състояние да ти помогна! Затова послушай ме: както ти, така и Цонко имате нужда само от помощ.
- Какво да направя?
- И това ли трябва да ме питаш? Ще отидеш и ще му кажеш да не се забърква в такива безумства, или ще го доведеш аз да му обясня.
- Не мога да видя, че е дошъл при Вас, ще го набия! - Христов въздъхна с яд, но се спря, затвори си очите, помоли се, и като че не беше чул отговори:
- Тогава не можеш да бъдеш велик! За да си велик, трябва да живееш живота на великите хора!
Кой от истински великите хора е предател? Ти искаш да бъдеш като мене, но аз досега никого не съм предал, дори и враговете си. Аз ще те уважавам още повече, ако дори да те пребият от бой, да не предадеш враговете си. Ако ти се държиш добре с тези, които са ти правили или правят добро, това е нищо - така правят и бакалите. Никога не си видял, нито чул някой бакалин да е станал велик човек! Истинско величие и истинска красота има, когато на злото се отвърне с добро!
Представи си един роман, в който героите постъпват както аз ти казвам. Този роман ще бъде най-оригиналния роман на света. Затова не бързай, отлагай от днес за утре и моли се на Бога да ти даде сила да не направиш това зло. Ето къде е смисъла на отлагането - да отлагаш да направиш зло. Преди да направиш първата крачка, ела да ми кажеш. Злото докато е в главата като мисъл, може да се спре, но излезе ли веднъж, премине ли през сърцето, стане ли дело - всичко е свършено вече!
- Какво общо има всичко това със сърцето?
- Много общо - сърцето, чувствата са, които дават импулсите на доброто и на злото. Но това сега не е важно. Послушай ме, за да не съжаляваш после, защото връщане няма. Не мисли, че ако предадеш тези хора, като дойдеш при мене, ще те приема както сега те приех.
Няма да те погледна, повече няма да се познавам с тебе!
По мое мнение ти трябва да благодариш на Цонко, че природата го пожертвува, за да те научи на толкова много неща. Цонко е послужил като маша на природата, с която тя те хванала и изтеглила от този Ад -кооперация „Напред”! Цонко е един жив роман, който ти четеш и от яд на някой герой, че не постъпва както ти искаш, почваш да късаш листовете му. Ако видиш някой да прави това, ще му се смееш без да разбираш, че се смееш на себе си.
Ти знаеш ли какво велико знание ще придобиеш, ако изучаваш живота и хората, както изучаваше Цонко? Това е оригинален материал за роман. Ти имаш данни на писател, инък не бих се занимавал с тебе!
- Например като кой писател? - Андрей несъзнателно се опитваше да изклинчи.
