- Ето и Петър - каза Христов и погледна любопитно Пенка, защото знаеше, че Петър е влюбен в нея. Но тя остана непроменена, в бойко и възбудено състояние.
Христов излезе и затвори след себе си двете врати.
- Добър ден брат! - Беше наистина Петър. Той с неестествена, принудена и без съдържание усмивка, погледна страхливо Христов.
-Добър ден Петре! Откакто те назначиха учител, не си идвал.
- Аз Ви писах брат, но Вие не ми отговорихте.
- Не ти отговорих, за да дойдеш да не се забравяме. Какво, професорът* нещо си е разпасал пояса, уволнил е много наши братя и сестри учители: Елена, Пенка, Каназирева... [*/7рофесорът, който ги уволнява е професор Александър Цанков, който прави преврата на 9 юни 1923 г. срещу Александър Стамболийски. Виж „Изгревът” т. 1. 2. изд., с. 519-522, т. 20, с. 903, № 71.)
- И аз съм уволнен. Точно така стана, както бях Ви писал.
- Петре, Петре, толкова години слушаш Учителя и още не се научи да мислиш! Ти мислиш, че си предсказал уволнението си. Не, да се предсказва отрицателното, това не е ясновидство. Ако искаше да не те уволняват, не трябваше да допущаш тази мисъл в главата си или трябваше да я пропъдиш! Като я допусна, ти сам подписа заповедта за уволняването ти. Ако беше държал мисълта, че няма да те уволнят, наистина нямаше да те уволнят!
Друг път Христов не говореше така грубо и направо на Петър, защото той беше много честолюбив, със силно развит аз и несъответствуващи на него умствени и душевни възможности и най-важното - беше много страхлив. Но Христов използваше случая, че имаше интерес от него - да го върне на работа, затова му говореше направо и грубо.
- Така е брат, още много съм немощен, слаб! Дано Бог ми помогне да стана по-силен и да ми даде светлина, да видя волята Му. Бих искал брат да ме приемете, да видим какво може да се направи да ме върнат на работа.
- Как е мотивирана заповедта за уволнението ти?
- Тук на улицата е неудобно, когато ме приемете ще Ви разкажа.
- Сега съм зает, при мене има посетител. Ела утре и винаги, когато няма при мене хора. Но през този месец има много празници - всички са празнично настроени, ядат, пият и не работят, затова нищо не може да се направи. Ти разбира се, не съжалявай за това - учителствуването затъпява. За учителите е необходимо от време на време да се обновяват, затова уволнението ти е добре дошло. Ти си пестелив, скътал си бели пари за черни дни. Разбира се, с това си привлякъл да дойдат черните дни. Но ние това ще използваме за Божественото. Седни, чети, пиши, обнови се, идвай и при мене да говорим. Ти си завършил естествените науки, да видим какво има ново в тази област на науката. Аз имам последните съчинения за дълголетието на клетката и много други.
Но Петър тези последните думи не ги чу, той си мислеше това, което го интересуваше - парите.
- Истина е брат, имам скътани парици, но постоянно като не се добавя и като се взема, то готовото скоро се свършва - после какво ще правя? Аз не съм научен да не работя.
- Чуден човек си Петре, че това, което ти мислиш и наричаш работа, тъкмо това не е работа, а това, което ти казвам е истинската работа. Ти искаш да ми кажеш, не си научен да не скътваш пари за черни дни. Ти си като гальотаджийски кон - искаш винаги да бъдеш запрегнат, да мъкнеш и да се радваш на париците си.
- Така е брат, разбирам Ви много добре - съгласяваше се Петър, защото имаше интерес сега от Христов, а Христов използваше това да му каже това, което никога друг път не би могъл да му каже. - Но какво да правя като нищо не ми се чете, не мога книга да погледна, нито беседи, нито книги. Когато бях на работа, повече четях.
- Не така Петре, ти трябва да се отпуснеш, да се предоставиш на Бога. Това Учение на Учителя не е само да се чете и разправя за него, то е да се приложи. Само тогава ще придобием силата му. Че това, което ти каза, това е още старото учение на Мойсей, който преди 3 300 години е казал да си предоставим делата на Бога и всичко ще ни тръгне добре. Ти виждаш ли колко назад си изостанал, само защото си разчитал на скътаните си парици.
Ти не уповаваш на Бога, още по-малко вярваш в Учението на Учителя! Твоя Бог и Учител са париците!
Бог те освобождава, за да работиш истински, а ти бързаш да се запрегнеш!
