-Така е брат, така е - принижаваше се Петър до земята, за да престане по-скоро Христов да му говори така остро, макар да не беше съгласен с Христов. - Знаете ли какво ще изживее като се научи бедната ми майчица, че съм уволнен? Знаете ли с какви лишения тя ме е издържала, делила е от залъка си, за да завърша виеше образование, да стана учител? За нея да бъде сина й учител, това е най-висшето нещо, постижение!
- Не разбираш Петре, не разбираш! Трябва да започнеш от първо отделение. Ти не си даваш сметка, че обиждаш Бога и Учителя като не работиш за Божественото.
И Андрей се сети, че беше безработен, че майка му още не знае и като се научи, непременно ще пристигне в София и какви разправии ще има по този случай. И той се омъчни.
Христов това забеляза, затова му се усмихна, искаше да му каже: - И това ще се нареди, не мисли за това.
Петър продължаваше:
- Така е брат, така е.
Христов разбра, че вече едвам издържаше тези упреци, затова мина на друга тема.
- Ходи ли при Учителя?
- Не брат, рекох да дойда най-напред при Вас да се посъветвам. Не искам да занимавам със себе си Учителя.
- Иди, иди при Учителя, трябвало най-напред да отидеш при Него. Виж какво Той ще ти каже. И каквото Той каже, това ще направим. Виж, и Пенка е уволнена, но е герой - явно говорила, не се крила като тебе!
Петър се освежи, очите му святнаха като чу името на Пенка! - Жените обичат герои мъже, смели, решителни. Те не обичат страхливите, защото зад всеки страх има някакво престъпление, независимо дали го осъзнаваме или не го осъзнаваме. Ти се срещни с Пенка, поговори си, тя е постъпила както трябва да постъпи всеки ученик, тя е решила правилно задачата си и затова ще мине в по-горен клас, веднага ще бъде пратена на по-голяма работа!
Като заговори за Пенка Христов, в Петър придойдоха нови сили и Христов започна нови нападки:
- Ако беше работил явно, смело както подобава на един истински човек и ученик, уволнението ти за една велика идея щеше да бъде за тебе като слава, щеше да ти се пише като един плюс! Ти трябваше да запалиш гимназията с Божественото, пък тогава да те уволнят! Тогава не само, че веднага щях да те върна, щеше да станеш учител в по-голяма гимназия. За бъдеще да си знаеш - никакъв страх!
Ти си много интересен - когато работиш за човешкото, не се страхуваш, а когато дойде до Божественото - страхуваш се! Ти
не разбираш, че като не работиш за Бога, ти работиш за Дявола! Ти си обърнал нещата в живота си наопаки - от което трябва да се страхуваш, не се страхуваш, а се страхуваш, от което не трябва да се страхуваш. При това положение как искаш да ти върви, как искаш да те обичат жените?
Виждаш ли сестра Каназирева* как е смела? [*Райна Каназирева - виж „Изгревът", т. 6, с. 542-544.]
Дойде с учениците си на екскурзия в София и ги доведе да видят Учителя, присъствува с тях на беседа и на гимнастики. Ти можеш ли само да си помислиш да направиш това? Но тя не само това, но е говорила публично на гражданите и явно на учениците за Учителя.
- Но и тя е уволнена! - възрази Петър.
- Абе Петре, ти и тези най-елементарни неща не знаеш! Ти да не мислиш, че като си тръгнал по този път, че света ще те срещне с лаврови венци?
- Но сега не е времето му брат за духовна работа! - можа с последни сили да възрази Петър.
- И аз да съм един директор или министър на просветата, непременно ще те уволня! Може ли бе Петре, ти да мислиш, че сега не му е времето за духовна работа?
Мойсей, когато беше, беше ли му времето? Ако му беше времето виж какви ядове имаше със самите евреи, каква борба изнесе с Фараона, с жреците! Когато идваха еврейските пророци, беше ли му времето?^ Ако му беше времето, не щяха всички да ги избият с камъни! Когато Йоан Кръстителя дойде, беше ли му времето? Ако му беше времето, щяха ли да му отсекат главата? Христос като дойде, беше ли Му времето? Ако беше Му времето, щяха ли да Го пратят на Голгота и на кръста?
Веднага да се залавяш здраво да четеш Библията, Евангелието, беседите на Учителя, историйте, биографийте на великите хора.
Ти и всички тука по Изгрева, дошли сте при Учителя само да вземате, дошли да търсите начин да благувате, а Учението иска жертви, хора способни да жертвуват всичко за Учението и за Бога! Разбира се, тогава Бог няма да им остане длъжен, но това не трябва да се мисли.
Аз съм останал с много добро впечатление от тебе! Когато беше студент, беше ми разказал как професор Консулов искал от всичките наши братя и сестри студенти по естествените науки да му режат глави и крака на живи жаби, и ти смело си се противопоставил и не си рязал глави, и въпреки това пак си си взел изпитите. Аз винаги, когато мисля за тебе, мисля за този случай на геройство в твоя живот.
Христов почувствува, като че вече беше прекалил и Петър вече с последни сили издържаше, затова му каза: - Сега си отивай и довечера или утре ела, повече да си поговорим.
- Благодаря Ви брат! - Каза Петър с облекчение, че най-после щеше да се сложи край на тази страшна операция. И една пресилена усмивка се яви на лицето му.
