- Залових се с всички сили и с най-голям ентусиазъм и сериозност, да чета и пиша. Имах много идеи за романи и разкази, за които исках да намеря герои от реалния живот. Исках моите герои и разказите ми да са научни, всяко нещо да бъде строго и логично доказано, както са доказани проблемите в науката.
При тези търсения, се натъкнах на вашия стар брат от Пловдив -зъболекаря Стоицев1, който наистина е един изработен човек като характер - възпитан, благороден, добър, културен, вегетарианец - човек, в когото думи и дела се покриват. Това е първия човек, когото срещнах и останах в абсолютен възторг! Той има свои здравни разбирания, препоръча ми да чета Луи Куне, Платон, Кнайп и нашия народен лечител - Димков. Аз си набавих тези книги, той ми подари и свои. [*Д-р Михаил Стоицев - „Изгревът”, т. 23, с. 4-204.]
Той ме запозна с Казанлъклиева* - също сестра от Бялото Братство. Тя пък е истинска светица! В нейния характер не видях нищо отрицателно! Толкова мила и интелигентна старица - за пръв път видях! Тя е и ясновидка, предсказа ми много неща, които се сбъднаха. Посъветва ме да участвувам в сеанси, да беседвам с медиуми, чрез които ще ми се даде да разреша всичките си противоречия и да разбера дълбоките истини на Битието. [*Елена Казанлъклиева - „Изгревът”, т. 1, с. 54-64]
Както Стоицев, така и Казанлъклиева ми говориха за господин Петър Дънов - Вашия Учител.
Аз специално дойдох в София, срещнах се с господин Дънов. Прие ме любезно, покани ме на първата Си беседа в новопостроения Салон на Изгрева. Това беше преди около 10 години, може би през 1924 или 1925 година.
- Нали беше застанал прав до вратата на Салона? - запита Христов
- Да, откъде знаете?
- Спомних си, още тогава ми направихте впечатление.
- С какво?
- Друг път ще ти кажа.
- След сказката, господин Дънов ме прие. Аз му разказах за бъдещите си планове. Той с голям интерес ме изслуша. Много добър и възпитан човек!
- Добър, защото те слушал! Намерил си един търпелив човек, да Му говориш с часове!
При Учителя като се отиде - малко се говори, много се слуша! Да показваш на Учителя, че много знаеш, няма смисъл!
Андрей си мислеше: „И аз ще отиде при господин Дънов, и само ще слушам!...” - И после, правеше си планове като стане писател какви ще бъдат героите му, на какви теми ще пише... Христов продължаваше да говори:
- Вие нямате представа, че се намирате пред най-великия човек на епохата!
- Извинете ме господин Христов, но аз не мисля така! - възрази Благовест самонадеяно, вече напълно възстановил се от поражението.
- Какво мислят простаците за умните не е важно, важно е какво мислят за тях умните и знаещите! Ето, ти и сега грешиш като бързаш не да говориш, а ти бърбориш! Остави да ти каже как мисли един човек, който повече знае от тебе. - Христов съзнателно свързваше какво трябва да бъде отношението с Учителя с една обида, която Благовест непременно ще запомни, защото отрицателните неща по-лесно и по-трайно се помнят, по този начин да запомни и отношенията с Учителя.
- Добре, нека бъде така - отговори Благовест, като преглътна тази горчилка и продължи: - Винаги когато идвах в София по работа, идвах и при господин Дънов. Той ме приемаше и поканваше на беседа, а по-късно и на лекциите. Веднъж като нямаше какво да ми говори...
На това Христов се изсмя и повтори:
- Учителя нямал какво да ти говори! Как можеш да мислиш това? Че това е все едно да кажеш, че в океана няма вода!
- Нека и така да бъде - съгласи се, за да продължи: - Изпрати ме в редакцията на Вашето списание „Житно зърно”. Там вече беше съвсем друго - там бях в моята си среда, в средата за която съм мечтал.
Запознах се с елита на Вашето общество, които бяха хора възпитани, културни, изобщо изискани във всяко отношение!
Първия с когото се запознах, беше Жорж Радев*- много фин и деликатен човек, наистина слабичък и много нежен - само чист дух. Лицето му приличаше на птичка, челото му е много полегнало назад. Сравнително млад, на моите години, а колко много знае! Цитира френските класици на френски, немски и английски, свири добре на чело, в него няма нито следа от грубост! - Каза това Благовест с малко повишен и натъртен глас, в който се чувстваше и страх. Искаше да каже на Христов: „Не е като тебе грубиянин!” [*Георги (Жорж) Радев - „Изгревът”, т. 18. с. 6-161.]
Там се запознах с известния български писател Северов*, на когото съчиненията, когато на времето прочетох го - „писателя със златното перо”. Той ме покани в дома си, подари ми с автографи всичките си съчинения, които едвам носех. Той е красив човек, с хубави бистри сини очи, с широк и отворен поглед, също много нежен, възпитан и внимателен. [*Северов - е псевдоним на Георги Томалевски - „Изгревът”, т. 18. с. 235-255.]
Запознах се с д-р Елиезер Коен* - доктор по естествените науки, геолог. Той пък веднага ме абонира за списанието „Житно зърно”, и ми продаде всичките минали годишнини. [*Елиезер Коен - „Изгревът”, т. 1, с. 288-292, т. 18, снимка № 18.]
Там се запознах с още братя, които списват списанието. Всички до един бяха възпитани хора - каза и погледна Христов в очите, да разбере дали разбира, че той е невъзпитан.
- Христов разбираше повече отколкото предполагаше Благовест, но нямаше смисъл сега на това да реагира. Той си постигаше целта, а личното оставяше настрана.
-Тогава в редакцията тъкмо сглобяваха книжката, четоха ми извадки, беседвахме върху някой статии.
Там, за първи път чух думата „посвещение”!
Помолих ги да ми я обяснят. Те ми дадоха много оригинално обяснение - дадоха ми речника „Ларус”, и си продължиха работата. От обяснението в речника, аз не останах доволен. Тогава ми дадоха адреса на книгоиздателството Ст. Атанасов, от което си набавих всичките окултни книги, прочетох ги и отидох при господин Дънов.
Пак на дълго Му говорих, накрая Той ме прати при брат Боян Боев*, който за мене е ангел в човешка форма, човек с големи духовни постижения - добър, чист, постигнал простотата на дете, а в артистичните науки и педагогиката - специалист от рядка класа, завършил в Германия естествени науки! [*Боян Боев - „Изгревът”, т. 3, с. 29-35.]
И него след дългия разговор го запитах, да ми обясни „посвещение”. Интересно беше, че и той не ми отговори, каза ми да прочета съчиненията на немския окултист Рудолф Щайнер - основателя на „Гьотеанума”. Набавих си съчиненията му и ги прочетох. По мое мнение Щайнер е колоса на духовната наука в света, най-големия душевед!
Друг път, на една беседа на господин Дънов. се запознах с един много скромен Ваш брат – Тахчиев*. който пък е истински мистик. Като говори човек с него, чувства ясно дълбочините на душата му. [*Георги Тахчиев - „Изгревът”, т. 9, с. 189-190.]
Той ме запозна с редактора на също Вашия вестник „Братство” -Сава Калименов*, който ме абонира за вестника си и ми продаде всичките издадени от него книги. От тях направи ми силно впечатление „Агни йога” и „В градината на Мория”. [*Сава Калименов - „Изгревът”, т. 30, с. 3-991.]
Друг път пък се запознах с едно остроумно човече - Цочо Диков* - човек без образование, но много интелигентен, особено в областта на астрономията. Има и свое разбиране върху пръстените на Сатурн. Колибата му беше като аптека. Той ми подари съчиненията на Ани Безант, на Летбитер, на Рада Бай и много теософски книги. [*Цочо Диков - „Изгревът”, т. 3, с. 118; т. 7, с. 376-380.]
Но трябва да Ви кажа, че през това време аз написах няколко статии, които бяха напечатани в списание „Житно зърно”, много мои разкази бяха напечатани във вестник „Братство”. И двете редакции ми поискаха още материали.
Запознах се и с брат Петър Пампоров* - гимназиален учител по философия, пътуващ сказчик из България и чужбина, който владее много добре есперанто. Той ме посъветва да науча есперанто, за да мога да вляза във връзка с цял свят. Разбира се, аз от това нямам нужда, защото зная френски като матерен език, зная немски и ползвам италиански и английски. Той също ми препоръча да чета много Толстой, философското съчинение „За всеки ден” да ми станело настолна книга, както било на него, в което била събрана мъдростта на цял свят. [*Петър Пампоров - „Изгревът”, т. 5, с. 445-446; т. 7, с. 140-141]
Веднъж по шосето за Изгрева настигнах един брат с големи черни очи, който беше голям сладкодумец - гимназиален учител по философия - казва се Михаил Иванов*. Той ме изслуша внимателно, с интерес и категорично ми каза: „Много необходимо ти е преди всичко да четеш, и то много беседите и лекциите на Учителя, за да влезеш преди всичко в духа на Учението на Учителя, а после всичко друго чети.” Влязохме в Салона, той се отби при Цочо Диков, който продаваше братските книги, купи томчето с беседи „Пътят на ученика” и ми го подари. [*Михаил Иванов - „Изгревът”, т. 1. 2. изд., с. 340-369, 556-559; т. 30, с. 378-381.]
Същия ден, на братския обед, който ставаше на двора пред Салона, обядвахме един до друг с брат Петър Манев*. И той бил сътрудник на „Житно зърно”, завеждал отдела „Астрология”. След обед ме заведе у тях и ми показа огромно количество астрологически книги на различни езици, хороскопи на велики мъже. Обеща и на мен да направи хороскоп и ми каза, че за да разбере човек духовната наука на Учителя, трябва непременно да бъде добър астролог, и ме посъветва да науча тази велика наука. [*Петър Манев - „Изгревът”, т. 3, с. 123; т. 18, с. 162-234.]
Аз и него запитах за думата „посвещение”. Тогава той ме заведе при Жорж Радев в редакцията на „Житно зърно”, и го помоли да ми даде трите книги на Бо Ин Ра, преведени от него. Те бяха: „Книга за човека”, „Книга за отвъдния свят” и „Книга за Бога”. Жорж Радев много се зарадва от проявения интерес към тези книги, подари ми ги с автограф и двамата с Манев в един глас ми казаха, че сега ще разбера какво значи „посвещение”.
При друг случай, се запознах с един заядлив брат - д-р Паскалев*, който ми подари неговата книга „Въведение в асоционизма”. [*Д-р Паскалев - „Изгревът”, т. 4, с. 142-443.]
Аз съм посещавал и беседвал със Софрони Ников* - водача на теософите в България. [*Софрони Ников - „Изгревът”, т. 1. 2. изд., с. 318-324.].
Той пък ми подари „При нозете на Учителя” от Кришна Мурти.
Срещал съм се и съм беседвал с още много братя и сестри от Изгрева. И те са интелигентни и напреднали, но те не представляваха особен интерес за мене!
В продължение на около 10 години, прочетох и 6 тома беседи и лекции от господин Дънов, посетил съм и около 20 беседи и лекции на господин Дънов. Много мислих върху прочетеното.
Пред Нова година дойдох в София да направя някой покупки за семейството си, отбих се при господин Дънов и с цялата чистота и искреност на душата си му разказах за всичко прочетено в областта на окултизма, за размислите си и възхищенията си от Бо Ин Ра, Ледбитер, Ани Безант, Рада Бай, Щайнер, Кришна Мурти, Мория, Сидер... и за неговото Учение и неговите ученици.
И като заключение му казах, че него не го виждам между тези върхове на окултизма и духовната наука! Дори по мое мнение неговите ученици като Жорж Радев, Боев, Северов и др., са повече от него!...
Но направи ми впечатление, че господин Дънов не се трогна от това, нито се обиди, нито разсърди! Остана същия както и преди това, какъвто е бивал винаги, когато съм отивал при него.
Накрая го запитах, аз като съм прочел всички по-съществени окултни съчинения на световната окултна литература - окултист ли съм, посветен ли съм в тайните? В неговото Учение има ли „посвещение”, и ако има такова, ~ой би ли ме посветил в тайните на своето Учение?
