Господин Дънов пак така безстрастен, безразлично ми каза, че по въпроса е писал брат Христов няколко статии, които били изпратени в редакцията на „Житно зърно”. Прати ме да отида да кажа на редакционния комитет да ги напечатат, или да ми ги дадат да ги прочета.
Веднага отидох в редакцията на „Житно зърно”, и всичко разказах на Георги Радев какво съм казал на Учителя, и какво той ми е казал. Той се изчерви и ядоса, но веднага се овладя и ми каза: „Статиите в този вид, в който ни ги е пратил брат Христов не можем да ги напечатаме в списание „Житно зърно” по две причини: редакцията не е съгласна с начина, по който брат Христов третира въпроса за посвещението и още, защото не са написани на необходимата художествена, стилна и аргументирана висота! Списанието се чете от най-културните хора в България и чужбина, има вече изработени проекти, ние държим да го запазим. Редакцията предложи на брат Христов да преработи статиите му, но той не позволи нито запетая да коригираме! Редакцията скоро ще излезе със статия по този въпрос.”
Веднага се върнах при господин Дънов, и му разказах всичко. Той ме изслуша и пак безстрастно ми каза, да дойда при Вас. Идвах, но по погрешка отидох в колибата на малкия брат - някакъв изрод, който се казвал Антончо.
Той ми показа през прозореца си Вашата колиба, че Вие не сте от Братството. Това беше срещу Нова година, имах още един влак, с който можех да се завърна при семейството си и да посрещна Новата година с него, но господин Дънов ме покани да посрещна Новата година в братския Салон на вечерята и братския концерт. Много се колебах, но като взех предвид, че тази вечер може да ми послужи в моята огромна книга да я опиша, телефонирах на жена си, че ще остана в София за Нова година.
Братската вечеря ми направи необикновено впечатление!
Тя приличаше на Тайната вечеря на Христа!
Видях в умален мащаб бъдещото човешко общество - братско семейство. На вечерята бяха 200-300 души братя и сестри със семействата си, имаше и външни хора. Направи ми впечатление задушевността на всички. В това имаше много красота!
До Жорж Радев седеше и изрода - малкия Антончо. Двамата ядяха и се разговаряха. Сервираше се плодове, варено жито и варен ориз. След вечерята беше даден братски концерт. Пяха братя и сестри братски и други песни, свириха на пиано и цигулка, казваха хуморески из братския живот.
Казваше ги един брат - Тодор Байденишкия го казваха. Той разказа как брат Епитропов* проповядвал в провинцията новото Учение, как една сестра с търлъци отишла на опера и много други. [*Петко Епитропов - виж в „Изгревът”, т. 5, с. 545-547.]
Никога през живота си не бях виждал такава красота на човешки отношения, затова не съжалявах, че не бях при жена си и децата си!
През деня на Нова година Ви потърсих на няколко пъти, но едно момиче излизаше и все ми казваше, че сте зает. Ето, това е всичкото, което имах да Ви кажа. Искам да ми отговорите на въпросите, на които и господин Дънов не ми отговори.
Андрей слушаше най-внимателно Благовест и беше съгласен с всичко, каквото казваше. В същото време правеше усилие да върви в крак с него, който сменяше краката, понеже накуцваше. На Андрей Благовест повече хареса отколкото Христов, и застана на негова страна безрезервно. А Благовест постави на голямо изпитание търпението на Христов, като му разказваше на дълго и широко за всичко това, за тези братя и сестри, с които всяка седмица по три пъти седеше в един Салон и слушаше беседите на Учителя. Но Благовест имаше по-далечната мисъл - като ги представи в тази светлина, да ги противопостави на грубия Христов.
Накрая му заговори нежно и внимателно, както искаше Благовест, което веднага му направи впечатление и си извади заключението, че Христов си взел бележка от неговите намеци.
Андрей, който от вчера познаваше Христов, но с него беше преживял толкова много, като че го познаваше от 10 години, знае че това меко държание можеше да се тълкува като затишие пред буря, и че невъзможно беше Христов да се повлияе от емоциите на Благовест.
- Защо ми разказа всичко това? - запита Христов.
- Всичко това е материала за бъдещия ми роман.
- Само това ли е, което си чул, видял, разбрал от срещите си с Учителя, братята и сестрите и от прочетената окултна литература?
- Това е най-същественото. Студено е. и не мога да се отпусна, още повече, Вие сте груб и държите нервите ми изопнати!
- Най-важното ти си пропуснал! То минало и заминало край тебе, без да го видиш! Ти си като магаре в библиотека! Какво ще види и разбере едно магаре, ако влезе в една библиотека - саксийте с цветята по прозорците, но това ли е същественото в библиотеката?
- Господин Христов - завика Андрей вдъхновено - искам нещо да Ви питам?
- Питай, да видим.
- Могат ли да се напишат два и повече романа с една и съща тематика, защото и аз мисля да напиша роман с идея, която има господина?
- Разбира се, че може. Не два и три, а десятки! Върху идеята за доктор Фауст са написани много съчинения, но най-хубавото е на Гьоте. И аз имам намерение да напиша роман със същата тематика. Вече съм събрал с хиляди страници печатен и ръкописен материал, и продължавам да събирам. Ще имаме възможност да се състезаваме.
- Сериозно ли казвате? - запита изненадан Благовест, забравил обидата.
- Аз говоря само сериозно.
- Господин Христов, аз предварително се отказвам - унило каза Андрей - защото трудът ми ще отиде напразно, защото не мога да помисля това Вие колко много знаете и продължавате да се учите!
- Тъкмо напротив - започна възрадван Благовест - аз приемам състезанието и мисля, че ще успея, защото се чувствам добре подготвен. Още повече за Вас господин Христов казват от редакцията на „Житно зърно”, че не пишете добре.
- Андрей, ти още не си започнал и капитулира. Такива хора като тебе, които се отказват, не могат да напишат нищо! Дори ако мене питаш, ти имаш най-добри условия да напишеш такова съчинение. Но това съвсем не значи, че аз и Благовест да се откажем - да не бъде!
От друга страна, въпросът не е до самото написване, колкото до работата над тази идея. защото като мислиме и работиме върху тази идея, заедно с нас мислят и работят върху същата идея по съдържание и различна форма и всички, които имат връзка с вас и мене, и те с нас ще растат. И самата идея вече работи върху нас за изграждане на нашия характер и мироглед. Това е един от многото и най-добрия метод да се проучи Учителя. Затова трябва всички да работим, и да видим Бог на кого ще благоволи да напише най-хубавото съчинение.
