Христов още по-здраво хвана и двамата, за да ги заведе на планината:
- Не мога да те приема и утре, защото преди обед имам други отдавна обещани разговори, а следобед имам важен разговор с Андрей, който от вчера сме започнали и трябва да продължим утре.
Благовест се замисли, но мисълта „политически” и „важен разговор”, и с Андрей, завладя съзнанието му и той погледна изпитателно Андрей и си помисли: „Пък какво ли може да говори с това момче?” - Андрей забеляза това, и му стана приятно.
- Но какво може тогава да се направи? Аз съм в София от два дни преди Нова година. Дойдох за покупки за семейството си, а днес е вече втори януари. И днес като не си отида и утре като не си отида, това е равно на развод с жена ми. Аз за разговорите си с господин Дънов, не бях при семейството си за Нова година - пренебрегнах го.
- Това е твоя работа - отговори Христов, като си сви раменете съчувствено.
- Но тогава мога ли да Ви придружа донякъде, да Ви разкажа накратко и после с писма да се доизясня?
Точно това чакаше и искаше Христов, помисли: „Той да тръгне, пък докъде ще стигне, това вече не зависи от него!”, защото след тази психическа подготовка, той не можеше да не тръгне, да не слуша и да не се подчинява, но пак опако му отговори:
- Никого не викам, никого не пъдя, пък като искаш, ела! - Даде вид, че от немай къде му каза да дойде.
Благовест го почувства, като че го тласка да се върне назад. Христов почувства, че може би прекали и че може да се върне, затова избърза и каза:
- Разказвай!
- Ще започна отначало. - И се опита да се изравни с Христов, защото Христов непрекъснато не го оставяше да се изравни напълно с него -винаги вървеше половин крачка назад след него.
- Твоя работа, от където искаш от там почни.
- Но не мога да разбера господин Христов, защо така отговаряте, защо така се държите?
- Това е само моя работа! Ако имаш намерение да разказваш, разказвай! - И с накърнено честолюбие и болка в душата Благовест започна, но съвсем не така както беше намислил, когато тичаше след Христов. В него беше окастрено и отпаднало всичко лъжливо, престорено, превзето, беше останало само истинското.
- Син съм на богат селянин - оризар. Като дете предпочитах да чета, вместо да играя. Завърших Колеж - френска филология, и специализирах във Франция. Още като ученик прочетох всичко забележително от световната литература. После станах специалист, познавач на френския роман и разказ. Превел съм няколко романа, много разкази и философски студии. Самия аз пиша.
Ожених се. Получих голямо наследство. Скоро и баща ми почина, и от него получих пари и имоти. Насъбраха ми се толкова средства, че аз, жена ми и двете ми деца можем да живеем цял живот добре, без да работим!
Тоза ми даде условие да осъществя единствената си заветна мечта -да пиша, да стана писател. Започнах да търся в непосредствения живот героите за моите разкази и романи.
- Но чакайте, чакайте, това са интимни работи, които да се говорят на четири очи! - И се обърна към Андрей, който беше се превърнал на слух и мисъл и мечти, защото и той нали мечтаеше да става писател. И точно в момента, когато си мечтаеше да завърши поне българска филология и философия и той да се отдаде на писане, Христов най-брутално прекъсна мечтите му:
- Андрей, ти вече може да се върнеш, ето минахме юзината! Нали ти е много лошо?
Това прозвуча като изпъждане и после, като че го покани отново: -Ние ще отидем хе там до „Сухата река” или до селото, и може да се върнем. Не сме взели на акорд планината, е.
А истината беше както знаем, и двамата да ги заведе на планината -на „Бивака".
Ако двамата или единия се върнеше, за Христов това щеше да бъде най-силния удар, който можеше да получи! Но те не можеха да се върнат, защото здраво беше ги хванал за сърцата!
А така говореше на Андрей, не защото това му правеше удоволствие, а да го излекува от дефектите на неправилното му възпитание. Вчера и днес Андрей не беше толкова зле, колкото искаше да каже, но искаше непременно да се наложи на Христов, както беше се налагал много пъти на своите близки, и да си достави това скъпо удоволствие - да бъде неговата воля. Но както винаги, и за него дойде края на това. Той трябваше или да престане да се движи в тази посока, да си доставя това удоволствие, или да умре. Срещна непреодолимата преграда към това - Христов. Христов искаше да провери и Благовест, ще пожелае ли Андрей да се върне в този студ сам, за да му разказва своята история насаме.
- Не, не - каза кратко Благовест - аз нямам нищо против - да присъствува и господинът! Може ли, дошъл до тук, да се връща?
А Андрей беше изтръпнал! Обнадежден от думите на Благовест, каза:
- И аз ще дойда докъдето Вие отидете.
- Твоя работа, но нали каза, че си много болен и не можеш да вървиш! Може да паднеш, че ще ме държиш отговорен, ако ти се случи нещо лошо!... Затова ти повтарям: върни се, предупреждавам те пред свидетел. Ако ти стане лошо, да не ме държиш отговорен! Времето е студено и ще става още по-студено! Горе в планината има буря! Погледни, планината цялата е запушена, дигат се пушеци до небето! Виждаш ли там онзи черен облак, който се проснал над върховете като някакво допотопно животно - змей? Това предвещава нещо много страшно! Това животно ще ни нападне!
Благовест и Андрей се спогледаха учудени, как можеше облак да напада, но Андрей отговори:
- Виновен съм господин Христов, моля Ви простете ми, искам да дойда!
- Друг път като ти казвам, да вярваш и да слушаш.
- Но какво да правя, в момента ми е лошо като мисля така!
-Добре, че си забелязал това. Следствие на неправилното мислене, всичко в тебе е обърнато с главата надолу. Затова трябва да слушаш по-умния от тебе и да правиш въпреки всичко това, което ти казвам. От вчера насам толкова много опити ти направих, и пак не ми вярваш. Това показва, че много си лъгал и старото е хванало дълбоки корени в тебе. Страдаш, защото кривото в тебе е право. Да си знаеш - криво гледаш и криво мислиш!
- Какво да правя? - запита Андрей.
- Всичко каквото мислиш, че е право, ще правиш обратното или слушай и изпълнявай това, което аз ти казвам.
И се обърна към Благовест, който чакаше, за да започне да разказва.
