- Но господин Христов, Вие с Вашите хипотези отричате медицината!
- Не, аз съм за медицината, но за медицината, която лекува, а не съм за медицината, която не лекува, която умъртвява, която помага на хората да умират! Ако отидеш при един прост обущар и му занесеш скъсаните си обуща, той ще ти каже: „Кога да ги поправя?” и ги поправя. Ако отидеш при един лекар, той може ли да ти каже, че ще те излекува - не може!
- А Вие можете ли?
- Като видя болния и му кажа: „Мога да те излекувам!”, ако изпълнява каквото му кажа - ще го излекувам. Но не за цял живот! Той ще бъде излекуван, здрав до тогава, докато пак наруши някой закон на природата.
Защо това те учудва? Ти нали вчера ми каза, че Учителя те излекувал само с едно духване? Ти не беше ли същия, който вчера като дойде, не можеше да продума дума? - Днес вече не само, че говориш свободно, но ми се и караш и подиграваш! Аз направих с тебе каквото трябваше, останалото остава ти да направиш. - И като помълча малко продължи: - Аз виждам какво има в душата ти. Ти силно искаш да дойдеш с мен на планината и не е болестта, която те спира, а те спират дефектите на възпитанието ти, които трябва да превъзмогнеш. Ти трябва да престанеш да се налагаш на другите, да не налагаш своята воля.
- Е какво е лекарството на моята болест? - запита Андрей, цял погълнат от мислите на Христов.
- Нали досега все за това лекарство ти говорих. Както народа много хубаво го казва: „Не кани дявола”, т.е. направи това, което ти иска Бога, а не това, което ти подшушва дявола. Въпреки това вътрешно нежелание да дойдеш на планината с мене, ти трябва да дойдеш. Нищо да не правиш от това, което ти подшушва дявола, а да правиш това, което ти нашепва тихия глас в тебе - Бог.
Лекарството на твоята и на всички болести е - да изпълняваш само волята на Бога.
Нали в себе си чувстваш две желания: едното да дойдеш на планината, и другото да не идваш, да се върнеш?
- Добре така е, а какво е болестта?
- Болестта е параван, зад който се крие азът ти, втората мисъл.
Азът винаги намира някакво оправдание, но някъде в тебе чуваш един тих глас: „Не си прав!” - Но ти не искаш да слушаш този глас. Затова той, същия този глас ти заговорва отвън, чрез моите уста. Това което чуваш от моите уста, не е моята воля и напразно й се противопоставяш.
Ти трябва сам да осъзнаеш грешките на неправилното си възпитание, и да поведеш борба с тях в себе си. по-добре е сам да се коригираш, отколкото живота със сила и насила да те коригира! Защо ще страдаш излишно - спести си излишните страдания.
Запомни много добре - природата никога няма да отстъпи - ти си, който ще отстъпи! Виж колко е просто и лесно. Почни да постъпваш така, както ти нашепва в тебе този глас. Ако не го чуваш, чуй мене - прави всичко каквото ти казвам, и живота ти ще се оправи.
- Но да твърдите, че не съм болен, това е абсурд! А повишената ми температура, кръвоизливите?...
- Ти пак знаеш своето! Нали ти обясних, много трудно е да се обясни на невежа човек. Има хора, които като ги хипнотизират, дават им да ядат лук, а им внушават, че е ябълки и те изпитват вкус на ябълки. Като им внушат, че е зима, почват да треперят посред лято, ако пък им внушат, че са на морски плаж, почват да плават по сухо. Почти целия живот на сегашните хора е едно такова внушение. Ако на хората отвън им правят внушения, колко повече те самите могат да си правят внушения, и според тях да мислят, чувстват и да постъпват!
Хората в по-голямата част от живота си са хипнотизирани, и живота им протича всред едно такова внушение...
