Андрей на няколко пъти се ослуша и после се обърна назад:
- Господин Христов, някой тича след нас! Нещо вика и маха с ръка, иска да се спрем, да го чакаме.
Христов не се обърна, продължаваше да върви и да говори:
- Като тича, нека си тича; като маха, нека си маха; като вика, нека си вика - това е негова работа. Ако пък толкова много сме му потрябвали, нека да направи усилие да ни настигне! - И леко намали бързината на ходенето.
Защото имаше като правило да не се обръща, когато го викат отзад, за да не бъде, да не изпълня волята на тези, които го викат. По този начин се пазеше в него да не се напластят такива обръщания, подчинения, които да го изненадат най, когато не очаква да му отнемат свободата. Така той пазеше свободата си много отдалече. И Христов от своя страна искаше да подчини на своята воля този, който го викаше - искаше съзнателно или несъзнателно да го подчини на своята воля - както началникът командува войниците и отзад и отпред, от всички страни: „Кръгом!” - и те се обръщат на 180°. Гражданите си имат имена и като ги извикат отзад, обръщат се на 180°, т.е. изпълняват волята на този, който ги вика.
Христов беше достигнал до там в „пътя”, че имаше и признаваше само един началник - Бог и Неговия представител на Земята - Учителя!
Андрей на няколко пъти се обръща и информираше Христов за господина, който тичаше след тях:
- Скоро ще ни настигне, едвам диша, цял е запъхтян!...
И наистина, господинът скоро ги настигна и мина от лявата страна на Христов, защото от дясната беше Андрей.
- Нали Вие сте господин Христов, да се запознаем - каза господинът. Подаде ръката си, каза името и псевдонима - Благовест.
Христов както вървеше, извърна си главата към него, без да си извърта тялото и да спира да върви, почна да го разглежда. Благовест се изненада от това, <-е Христов не си подаде ръката, нито каза името си, но рязко му заповяда както се заповяда от началник на войник:
- Счеми си очилата! Толкова ли ти е светъл светът, че го гледаш през тъмни очила? После ще се чудиш защо си песимист, и защо имаш противоречия!
- Те са против слънце и сняг. На запад всички културни планинари ги носят през зимата, а през лятото по плажовете.
- Аз не се интересувам от запада - залеза, а от изтока - изгрева. Светлината е достатъчно пречупена, няма защо и ти да я пречупваш по този глупав начин като я боядисваш тъмно!
Това необщоприето отношение на Христов, за каквото Благовест никога не беше помислял, силно го смути и обърка, всичко в него се завъртя на 180° и наопаки! Плановете, които беше правил като ги догонваше, изведнъж рухнаха! Като че Христов като ненужна повече коректура, ги смачка и запрати в коша! Или ако тези планове представляваха една постройка, Христов с един замах на мощната си воля и безскрупулен метод, я срина до земята!
И сред тези развалини, Благовест сега стоеше като човек след земетресение - не знаеше какво да прави! Помисли да се върне, но имаше нещо в него, за което той не мислеше и не забелязваше в себе си, което отпъди тази мисъл и той си помисли: „Ще остана да видя какво ще стане по-нататък!” И в него се забеляза едно продължително колебание, с което волята му се раздвои и парализира. Тъкмо което беше и целта на Христов -да му наложи своята воля, първата проява на което беше като му наложи да си снеме очилата и разбърка всичките планове.
Благовест беше леко облечен с дрехи за града, но на лявата си ръка носеше преметнато кожухче, което Христов беше виждал на окачалката в кабинета на Учителя и си помисли: „Учителя иска да ми каже да го заведа на планината, и времето ще бъде студено. Още какво ли иска да ми каже?” - се запита и затърси. Кожухчето за него беше като писмо, изпратено му от Учителя. - И после си помисли: „Останалото той ще ми каже.” - И погледът му бързо затича по него от краката до главата му.
В съзнанието му почнаха да се редят мислите: „Скъпи обуща и костюм - богат е, има вкус към красивото; малки ходила на краката - неустойчив характер; бедрата му са дълги, а трупа къс - идеалист и фантазьор, непрактичен; широк и дълбок гръден кош - физически добре сложен, здрав, енергичен; вратът му е тънък и дълъг - предразположен към туберкулоза и често го навестяват мисли на завист; главата над веждите е широка, лицето крушообразно - меркуриев тип с много Слънце в очите и челото, с артистични и писателски дарби; на около 35 години; по-висок от среден ръст...”
След това Христов почна да разглежда особеностите по лицето и главата: рус със светло лице и сини очи - северен тип; високо и широко чело с издутини над веждите - нещо маймунско, развита наблюдателност и музикалност; умът му е като костелив орех, обича да чопли нещата, както костеливите орехи се чоплят с игла; очите му са по-близки едно до друго от нормалното - обича подробностите, затова изпуща общото и мисълта му може да се провира там, откъдето никой не предполага, може да изненадва, да прави засади - ако е крадец, трудно ще бъде заловен; черни и големи вежди, които стърчаха над сините му големи и изразителни очи. На тези очи отговарят тъмни вежди и тъмен цвят на кожата - роден е с изградено в съществото му противоречие, затова е непрекъснато в противоречие както с околната среда така и със себе си; красив гърбав нос и на върха едвам забелязано изкривен, като клъвка на граблива птица - иска да властвува, но няма данните за това, защото брадата му е малка и тънка, наистина остра и издадена напред - волята не му достига да осъществява идеите си и да може да се налага на другите; устните му обикновени, само долната по-дебела - приказлив и умерено страстен, обича да разказва на дълго и широко и с големи подробности; устата голяма и тя без особености. Накуцва леко - борил се с Бога...
Христов мигновено видя и прецени това и още много неща, и също така мигновено си състави план на действие. Но още веднъж погледна кожухчето, искаше или очакваше Учителя чрез него още нещо да му каже, за да се държи в по-голяма пълнота в духа на Учителя, да работи с Благовест така както иска от него Учителя.
Едно от удоволствията на Христов в неговата работа беше изведнъж или с най-малко и прости средства, да си постига целта. Времето беше студено и кратко, нямаше време да умува много. Затова изведнъж го изведе от досегашния му начин на живот: мислене, чувстване и постъпване. Потъпка грубо етикецийте, протоколите, предразсъдъците и условностите, с които Благовест беше натоварен - унищожи всичко несъществено. И щеше да започне да изгражда нова сграда, постройка по свой маниер и със свои методи.
Той прецени, че този младеж, за да тича след него и то с километри в тази ранна, ветровита студена зимна сутрин, имаше защо - неразрешени противоречия, останал в задънена улица, където стигат всички, които имат неправилни мисли, чувства и постъпки, в живота на които несъщественото е взело връх.
Те бяха го довели при Учителя и при Христов. Те повече не му бяха нужни, затова Христов почна безцеремонно да ги събаря и да налага своите - тези на Учителя. И още в началото го направи играчка в ръцете си, и можеше да му дава каквато посока иска на разговорите, да налага своя тон и идеи.
