- Да, но това какво общо има с дескриптивната геометрия?
- Като изяснение, идея, аналогия - има. В дескриптивната геометрия нали се изучават различни проекционни равнини и телата, линийте или повърхнините в пространството, имат различни проекции в различните проекционни равнини? Така и тези микроби са микроби или точки в нашата проекционна равнина, но същите същества в други проекционни равнини имат съвсем друг изглед. А има и проекционни равнини, в които те се явяват в истинската си големина и вид. Там те са големи, имат съвсем друг изглед, форма, както корените на растенията се намират в земята в гъстата материя, а стъблата, листата, цветовете и плодовете са в друг свят, света на въздуха. И както корените не приличат на листата...
Каква представа ще има една къртица за растението ябълка, каква представа ще има една гъсеница, която живее по стеблото й, каква представа ще има човека за ябълката, каква представа ще има една свиня, която намира плодовете на ябълката на земята, и никога не си издига главата към небето и короната на ябълката? Мисли по това. Ние пак отидохме много далече в нашите размисли. Това са само надигания крайчеца на завесата на тайните, загатване. Въпросът за болестите е много сложен, трябва много време, работа и съответно съзнание, за да се разбере.
Учителя хвърля изобилна светлина върху тези въпроси. Сега аз ти казах, надигнах дотолкова тази завеса на тайните, доколкото да можеш да си разбереш положението. Кажи, докъде бяхме достигнали - запита го Христов, не защото беше забравил докъде беше стигнал, а за да провери Андрей беше ли внимавал и за бъдеще да внимава.
- Лекарствата не лекуват...
- Да, лекарствата не лекуват - те лекуват само, ако болния си изправи грешките, нарушението на природните закони. А ако престанеш да грешиш, самата природа те лекува, защото болестта е дисхармонично състояние, а природата е хармония, която не търпи дисхармонията.
Лекуванията на така наречената официална наука са палиативи, това не е никакво лекуване, защото е подтискане на болестта, както диктатора подтиска поданиците си, но им дава да се проявят, въпреки че не са доволни от него. Това лечение, както и диктатурата, не са истината за нещата, това лечение е като допълнителни страдания към естествените страдания, следствие на нарушението законите на природата.
Така Христов говореше и поправяше пагубното действие на лекаря, при когото Андрей беше ходил снощи, като беше му внушил, че е болен от скоротечна туберкулоза. Андрей слушаше внимателно и беше забравил за болестта си, и че не можеше да върви!
Така те двамата бяха изминали повече от два километра, и то при насрещен вятър, и се приближаваха при юзината, която беше на около 6 километра, но от София.
Христов в същото време тук-таме засягаше и честолюбието на Андрей, или отнасяше съзнанието му в други посоки и той не се сещаше за болестта си:
- Природата е много разумна, прецизна и никой по никакъв начин не може да я излъже! Тя е абсолютно справедлива, на всекиго дава заслуженото! Трябва да ти е ясно - щом си болен, ти заслужаваш това и болестта е сигнал, за да вземеш мерки.
Природата никога и никого не ощетява. Ако тя това направи, ще настане катаклизъм в Космоса и от света няма да остане нищо!
