- Господин Христов, аз няма да дойда на планината! - започна смутено Андрей, като разтваряше третия пакет. - по-право искам да дойда, но не мога и не трябва! Ето вижте, това се случи снощи. - И погледа му заснова от окървавената калъфка до очите на Христов и обратно... като си мислеше, че Христов ще се изплаши, ще почне внимателно да разглежда кръвта и още по-внимателно и загрижено да го разпитва, и накрая ще го изпрати да лежи по гръб, да не се движи както снощи лекаря! Но стана най-неочакваното:
- Тъкмо затова трябва да дойдеш на планината! - каза Христов смело и категорично, като на калъфката не обърна никакво внимание и нехайно почна да си намества раницата на гърба.
- Да, но в гърдите, в дробовете ми има рани. Аз съм туберкулозен, трябва да взема бързи мерки. Ходих на лекар и той ми каза...
Христов кипна, но се спря:
- Хм, лекаря казал! Нали ги видя вчерашните диванета какви простаци са, при това са видни европейски лекари, а колко повече са простаци нашите! Освен че не си разбират от работата, но не знаят какво говорят! Те не говорят, защото говори този който мисли, а бърборят, раздвижват въздуха.
Да си лекар, иска се и призвание, голяма и широка култура, да имаш знания не само върху физиологията, биологията, анатомията и всичко, което се изучава в Университета, но по-важното е да познаваш законите на човешката душа.
Тъкмо това не знаят нашите лекари, защото я отричат. Те вместо да изпишат вежди, изваждат очи със своя наивитет - здравите правят болни!
Веднъж болестта „чума” като влизала в един град, запитали я колко жертви ще вземе, тя казала - хиляда. Тя отговорила, че взела хиляда, а останалите 19 хиляди умрели от страх.
Та и нашите лекари се чудят как да плашат хората, за да умрат от страх - помагат на болните да умират. Те самите са болни, и имат нужда да бъдат лекувани. Слепци ще водят слепци!
