Христов знаеше, че това беше му продиктувала любовта. Андрей в радостта си се отклони, заговори за друго, но Христов и това използува да го научи на нещо, което не знае.
- Вие господин Христов споменахте за „вдовицата” от Евангелието, но аз не мога да си спомня нищо за нея.
- Всеки културен човек предполага се, знае това.
- Да, но аз не зная.
- Ще прочетеш в Новия завет.
- Къде точно?
- Това е вече твоя работа. Ще прочетеш Евангелията и на мене ще кажеш къде се намира, за да я прочета и аз още веднъж. Колкото повече се четат Евангелията, толкова повече се виждат нови неща. Евангелията са като златна мина с неизчерпаеми залежи на Мъдрост, Истина и Любов.
Христов искаше да го накара да прочете Евангелията. Не беше случайно, че му заговори за „вдовицата”, която дала последната си аспра. Той знаеше, че Андрей непременно щеше да я прочете, защото той искаше това. Андрей много още неща правеше и щеше да прави, без в момента да представляваха за него някакъв интерес - само защото Христов ги искаше. А Христов тъкмо това използваше, за да поощри, възстанови чувството му за достойнство, както за тази фаза от развитието му бяха за него много необходими и да го освободи от чувството за малоценност, да повдигне духа му, което имаше голямо значение, като лост, който да го извлече от тежкото му положение.
Изобщо, Христов използваше всичко да си постигне целта -доброто на Андрей.
Всичко това ставаше в тясното коридорче на Христовата колиба, и то на крака. Христов възстановяваше пораженията, които беше му нанесла кошмарната нощ и го подготвяше за предстоящото му изпитание.
Христов влезе в стаята си, постави ги върху една етажерка, за да може да ги гледа като седи на бюрото си, за да държи по-продължително време Андрей в съзнанието си, и той като идва да ги гледа. Искаше да заработват тези мозъчни центрове, които беше свързал с тях. После се върна, като продължаваше да благодари!... Тези благодарности се отразяваха направо в душата на Андрей, и действуваха като Божествен балсам върху тежките й рани. Но като че ли той малко прекали с възхищенията си, затова предизвика реакция!
- Господин Христов, защо толкова благодарите за някакви три дюли, пък били те и най-хубавите и най-големите на света - какво толкова са? -запита Андрей нервно.
- Как защо, как какво - въпросът е много важен! - Христов реши и пораженията си да използва, за постигане друга цел. - Ще знаеш -благодарността отива направо при Бога, което е все едно да говориш направо с царя - каквото поискаш, веднага ще ти се даде! Всички други молби минават по йерархически ред.
Затова те съветвам винаги и за всичко да благодариш. Устата ти винаги да бъде готова, да изкаже благодарност. Благодари и за доброто, благодари и за злото. Защото злото е неразбраното добро! То скоро ще се превърне в най-голямото благо! по-добре е да благодариш предварително.
- Защо?
- Защото роптането, недоволството... образуват в организма силни отрови, които го тровят.
От злото, което ти се случва, вземи си поука, благодари и повече за него не мисли! - Но ние до кога ще бърборим? - развайка се Христов -хайде да тръгваме!
Погледна Андрей в лицето и видя нежеланието му, затова каза: -Ще отидем до някъде, да не сме сключили договор да се качим чак на планината! - Изгледа го от главата до краката, влезе в стаята си и донесе една стара авиаторска шапка, ръкавици, шалче, едно кожухче и няколко въжета, и всичките хвърли приятелски върху раницата на Андрей, като каза: „Хайде, слагай ги!”
