Христов го загледа в очите и едвам не се разплака от радост и вълнение, разбира се не заради самите дюли, но за красивата постъпка на Андрей. Подаде напред лявата си ръка като паничка, Андрей ги постави в нея, Христов с дясната си ръка ги задържа. Андрей си помисли: „Пое ги също както вчера Детката пое от него портокала.” - Лицето на Христов изразяваше красота, благост и смирение като на човек, който обича Бога и получава от Него дар.
- Благодарим, Благодарим, Благодарим! - казваше той с възторг и умиление, като че не беше получил дюли, а най-големия диамант в света! И сега както и вчера на вратата думата „благодарим,” произнасяше с ударения на „ата”, и тя прозвучаваше действително благо. От очите му бликаше радост, която преливаше в радост и доволство, които заплатиха на Андрей за красивата постъпка.
Но Христов знаеше много добре, че всяко благо носи в себе си и отрицание, съблазън, изкушение, и че отношението му към благото е мярка за вътрешното му съдържание и реално до къде беше достигнал в „пътя”, затова съзнанието си държеше будно. Не се увличаше и в радостта, защото ползването и от нея трябваше да става с мярка. Но сега той и нея подели с Андрей, използва я да го научи на много неща.
- Нямало нужда да ми носиш дюли! - започна той нежно и мило. -Ти си толкова беден, нямаш пари, хляб!... А пък аз имам всичко, мога да си купя каквото искам и колкото искам - говореше той и гледаше дюлите с възхищение, особено голямата! - Толкова голяма дюля, за пръв път виждам! Колко е красива! Цветът й е много приятен! Ти имаш само три дюли, и трите ми даваш - също както вдовицата от Евангелието, която имала само две аспри и двете дала, пуснала в съкровищницата - каза му Христов, за да го заинтересова от притчата, евентуално да я прочете. Да научи колко дюли има и колко дава, да го поощри да дава, и че той обича повече тези, които дават.
Имаше предвид двата основни закона, които изчерпват счетоводството на природата - вземането и даването, нарушението на която е причината за всички нещастия на хората. Всеки се стреми повече да вземе и по-малко да даде, с което нарушават равновесието, баланса на живота си и от там следват всичките им нещастия. Андрей според Христов беше нарушил този баланс, затова страдаше. Трябваше сега да започне с обратния процес - даването, за да се възстанови равновесието на живота му.
Андрей плуваше в кристалните води на щастието! Беше готов да даде не три дюли, не всичките дюли, които имаше и щеше да има, а той вече беше дал сърцето си на Христов!
- Господин Христов - възкликна той радостно, съвсем забравил, че беше болен и мъките си - аз имам не три дюли, а 30 килограма - около 90 дюли. Бих Ви донесъл всичките, но нямаше как да ги нося!
- Все така големи и хубави ли са всичките? - запита с подчертан интерес Христов.
- Да, но тази - и погледна грамадната дюля в ръцете на Христов -освен, че е най-голямата, но и най-красивата - като царица! Продавача беше я поставил за реклама. Взех цялото кошче с дюлите, без да правя дума за цената, за да взема и тази красавица.
За Христов тези искрени и непосредствени отговори на добре замислените му и целенасочени въпроси, имаха голямо значение. Те му показваха че Андрей разбира и цени хубавото и красивото, също може и да заплаща за него добре, знае как да дава, знае как да обича... И за да поощри в него тези качества, даде открит израз на възхищението си. Той знаеше, че Андрей с цялото си същество искаше да го хвали като му се възхищава, затова беше готов на всичко. С това Христов все едно, че му заплащаше тези добри прояви с похвалите си.
Той остана верен на един от главните си педагогически принципи -да поощрява великото и красивото, като не се интересува от лошото, но го има предвид. Тук трябва да забележим, че според Христов имаше деца - възрастни и възрастни - деца, че педагогическите принципи са еднакво валидни за едните и другите. Повечето от които идваха при него, той третираше като деца, имащи нужда от педагогично отношение.
- Та нали имаш само дюли? Кой ти каза да ми носиш? Защо ми носиш три, а не една или две?
- Истина е, имам само дюли. Никой не ми е казвал, сам се сетих. Една ми се видя малко, затова взех три.
