Почука се. Христов запали грамадната лампа над външната врата и отвори.
- Вие ли сте господин Христов? - запита мъжки глас. - Христов само кимна с глава. - Искам да поговоря с Вас.
- Зает съм!
- По много важна работа!
- Разбирам, но зает съм.
- Поне за десет минути.
- Нито за една! По-добре утре станете рано и елате на екскурзия.
- Къде?
- На Витоша.
- Това ми е невъзможно! Много е студено, буря има. Защо не отидете Вие?
- Зная че има буря и тъкмо затова те пращам, и аз ще отида утре. И когато планината е най-страшна, тогава най-много дава!
- Това, което искам да Ви говоря, няма никаква връзка с планината, бурята и даването.
- Не мога да Ви приема, друг път елате.
-Добре, тук на двора ще Ви кажа. Не мога да разбера какъв е смисъла на живота! - Христов се усмихна и отговори:
- Тъкмо затова трябва да отидеш на планината. Като те одуха вятъра, като подишаш чист въздух и потрепериш... планината ще ти каже какъв е смисъла на живота!
- Но...
- Няма „но”, няма „да”! Без да бърбориш, направи това, което ти казах - утре иди на планината, и други ден ела да ми кажеш какво ти е казала планината. - Затвори вратата и си влезе.
- Господин Христов - започна Андрей, откъде се сещате все такива особени работи да карате хората да правят?! Особено ми беше смешно дето му казахте да вземе рициново масло...
- И ти няма да останеш назад, и за тебе съм приготвил нещо специално!
