Преди да ни уволнят, аз се запознах с пет работника, които бяха завършили „Специалните школи”, бяха моряци. Те решили да заминат за СССР, затова купили един стар турски платноход, но нямали пари да го ремонтират. Аз им дадох моите пари, за да ме вземат с тях. Платнохода беше скрит в соргуклука при Ападжа манастир. Всеки ден ходехме да го поправяме.
Аз цял живот бях мечтал да замина за СССР, още повече като се има предвид, че Васил Коларов ми е роднина! Много мои братовчеди и братовчедки и съученици, бяха заминали за СССР и вече следваха. И понеже бях дал всичките си пари за поправка на платнохода, нямах за хляб, а заминаването ни щеше да стане, когато Луната почва да се пълни след 14 дни. До тогава и платнохода щеше да бъде ремонтиран. Затова отидох с една циганска компания да бера липов цвят. Циганите миришеха лошо и цял ден бърбореха, караха се, биеха се, а аз потънал в сладките си мечти не ги чувах.
Една вечер изживях страшна трагедия! Горските стражари ми конфискуваха всичкия цвят, който бях набрал за три дни и аз си легнах гладен.
Андрей разказваше с последни сили, беше преуморен, гласът му едвам се чуваше.
