- Това е дълга история! Като завърших гимназия, въпреки страшната безработица, веднага ме назначиха деловодител при държавен бирник в Делиорман. Бирникът беше стар, нервен и почти луд! Още от първия ден почна да ме тормози! Поведохме страшна борба! Веднъж той ми каза:-„Бръмбарът минава и заминава през паяжината на паяка, това е законът, а мухата се оплита в нея! Аз съм бръмбарът, а ти мухата.”
И в един прекрасен ден ме уволни, въпреки че нямах никакво провинение - тъкмо напротив, той беше виновният. Взе две тенекии със сирене рушвет, за да отложи изплащането данъците на един турчин. Аз занесох тенекиите със сиренето в данъчното управление, и след няколко дни бях уволнен. В заповедта изрично пишеше: „Защото заеква.”
- Едната тенекия щяла да бъде за началника - каза с усмивка Христов.
- Тогава и до този момент това не си помислих - възможно е, но това не е важно. За шест месеца не бях си получавал заплатата.
- Как живя, кой те храни?
- Турското население.
- От къде вземаше пари да му заплащаш?
- Без пари.
Христов го изгледа с учудване, защото Андрей го каза като нещо в реда на нещата.
- Как може без пари?
- Там е така - няма хотели, нито гостилници.
- Ясно, някога дедите и прадедите на това население, така безплатно били хранени от българите. Както виждаш, възстановява се правдата.
- В Делиормана всичко може. Да имам време, ще Ви разкажа ужасни неща! Сега българите там се държат с турците така, както някога турците се държали с българите.
- А ти не чувстваше ли, че според възможностите си, си експлоатирал населението?
- Не, моето е нищо - капка в море!
- Но ако можеше повече, повече щеше да експлоатираш, затова не се сърди, че си бил експлоатиран. Но разкажи какво направи с парите, които си спестил като те хранило турското население без пари? Народа казва: „От крадени пари хаир няма!”
Андрей помисли, обясни си много случки в живота си и каза:
- Секретар-бирника, за да ми ги изплати, ми взе едномесечна заплата.
- Откъдето дошло, там отишло, но ти си платил лихвата със страдания. Но разказвай по-нататък, какво стана?
- Веднага заминах за Варна. И тогава и сега, не мога да си обясня защо заминах. Може би защото повечето от другарите ми като завършиха, едни отидоха в София, а други във Варна да следват. И аз исках да следвам, но нямах средства. А може би заминах за Варна, защото като дете, богатите ми другари отиваха с родителите си на курорт или на колонии във Варна, а аз оставах с бедните си другари в прашния град, или като по-голям отивах през ваканцията да работя. Така всяка година в мен оставаха много неосъществени желания, между които и това да отида на Варна. Със завист слушах разказите на другарите си за Варна, и си мислех: „Когато имам пази, и аз ще отида!” Непосредствения ми предлог беше да стана фабричен работник, да се включа в работническото движение, и да отдам целия си живот за борба с капиталистите и потисниците... Но струва ми се, че това беше само параван.* [*Класовата борба, как ще се разреши - виж „Изгревът”, т. 22. с. 662-664]
-Ти си бил много смешен! Ти самия не си бил свободен, а искаш да освобождаваш другите! Самия си без работа, а искаш да даваш работа на другите! Как можеш да дадеш на другите нещо, когато ти самия го нямаш? - Андрей гледаше с учудване Христов и заговори:
- Господин Христов, не мога да разбера що за хора сте вие дъновистите, откъде се сещате така да мислите и говорите? Гениите на света: Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Димитров... обмислили всичко. Работата е много проста: когато ние работниците се класосъзнаем, дигаме се като един, парализираме целия държавен апарат, арестуваме потосмукачите и автоматически ставаме господари на средствата за производство, на капиталите и на собствения си живот. Какво общо има това с това, което Вие ми говорите? Вие само замъглявате нещата в главата ми!
Христов почна да се смее от сърце, и през смеха каза:
- Истина е, че гениите на света са обмислили всичко, но за тебе е важно ти какво мислиш, как разбираш нещата, защото зад тези идеи, милиони работници си поставят живота. Както за тебе така и за тях, тези въпроси трябва да бъдат ясни. Пак те питам - как можеш да дадеш на някого 100 лева, когато в джоба си нямаш нито петак? Или ако твоите ръце са завързани, ти как ще развържеш ръцете на други, на които са завързани - нали най-напред трябва своите ръце да развържеш? Ако ти си един лъжец, кой може да те освободи от лъжата? Ако си крадец, кой може да те освободи от кражбата? Ако си пушач, кой може да те освободи от пушенето? И от още много недъзи, които те заробват, кой може да те освободи?
Капиталистите, които имат средствата за производство и капиталите, мислиш ли, че са свободни или са щастливи? Да не бъде! Това са най-нещастните хора! И те пият, и те пушат, и те боледуват и повече от работниците! Какво ги ползват техните капитали, ако стомасите ги болят и не могат да ядат? Какво ги ползват всичките им възможности да отидат където искат, ако краката ги болят?
Всяка болест е като верига на ръката, крака, врата, стомаха, сърцето!...
- Наистина, аз малко съм чел, но за тези неща никъде не се говори! Аз редовно посещавам събранията на Партията, ходя на митинги, никой от ораторите нито дума не е казал за това.
- Ти мисли. Мислил ли си колко яде един фабрикант? Той не яде на ден, на едно ядене сто, двеста или триста вола, нито се вози наведнъж в хиляда коли, нито носи милион костюми - той яде по-малко от тебе, лекарите са му наредили да яде много по-проста храна от тебе. Защо му са парите - да ги трупа ли, да им се радва ли? Разбира се не, той ги пуща в обръщение, в производството. Има някакво съотношение между заплатите на работниците и тяхната консумативна способност. Ако фабрикантите заплащат на работниците мизерни заплати, кой ще им купува производството? Накарай някой да ти обясни тези прости неща.
Ти със затворени очи, най-наивно отиваш в огъня! Кога овцете ще се освободят от овчаря? Вие работниците, които не сте мислили по тези и по още много въпроси, които възникват при управлението, сте в положението на овцете.
Да се управляват тези средства за производство, за които мечтаете, да се управляват и оползотворяват тези капитали, се иска много знания и ум, а вие работниците нямате нито знания, нито ум! Но това не е важно, продължи какво стана като отиде във Варна?
- Веднага се разочаровах! Другарите ми от ученическата скамейка, сега студенти ги почувствах много далече от мене! Бяхме вече съвсем различни, като че на училищните скамейки бяхме ликвидирали с нашето другарство! След първите студени срещи, повече не ги потърсих, престанах и да ги поздравявам.
- А какво стана с Дакеолу и другите ти другари от махалата?
- Някой от тях станаха комунисти, навлязоха в работническото движение, други станаха постоянни клиенти на затворите. За Дакеолу чувах, че станал цирков артист със световна известност. Но това сега не е важно - каза Андрей по подражание на Христов, и продължи за живота си във Варна.
Станах работник в една фабрика. Намерих си другари работници и се записах в общия работнически синдикат. Неделни дни ходехме на екскурзии с новите си другари. В истинска другарска среда прекарвах неделните дни. Там разисквахме въпросите, засягащи нашите интереси - освобождението ни от капитализма. Много беше хубаво! Бяхме все идейни и ентусиазирани млади хора, обладани от идеите за свобода, равенство и братство.
Веднъж, по нареждане на Партията взехме решение да стачкуваме, за да ни увеличат заплатите. Имало провокатори, които държали фабрикантите в течение, те си намерили работници и нас уволниха.
