Почука се. Христов отвори, намръщи се и веднага затвори вратата и се тросна на стола си.
- Една дума, само една дума да Ви кажа искам - казваше гласът отвън. Христов се замисли, после си затвори очите и почна да се моли. Стана и отвори вратата.
- Кажи!
- Виновен! - каза господинът и се разплака.
Христов мълчеше и чакаше още нещо да му каже. А господинът, плачейки се обърна и си тръгна. Христов стоеше на вратата и чакаше още нещо да му каже, и като видя, че отминава, каза:
- Кажи още нещо.
- Мога да кажа, че всичко, което казахте беше вярно - аз ви излъгах! После ме обзе мъка до смърт, затова дойдох да ви кажа истината! - И Христов беше сломен и победен.
- Не идвайте утре, елате други ден - започна той, без да беше станало изобщо дума да идва господина. - Или ела още сега.
Христов влезе и каза на Андрей:
- Излез, разходи се, хем си свърши някой работи и веднага ела.
Андрей излезе, и господина влезе вътре.
- Вие лъжете, но доказахте, че можете и истината да говорите, което е най-важното. Аз за Вас мисля, че сте човек, който може да говори истината.
- Въпреки всичко това, аз не мога да остана при Вас повече! Много ми е тежко, много пъти съм лъгал, но защо сега така силно ми подействува Вашето така брутално изобличение, не разбирам? Не мога да стоя на едно място, ще си ходя! - И стана.
- Твоя работа! - И когато се разделяше с Христов, обърна се и каза:
- Аз повече при Вас няма да дойда, и повече няма да излъжа за нищо на света!
