212. ИСТИНСКОТО ЩАСТИЕ Е В ПРОЦЕСА НА ПОСТИЖЕНИЕТО
Христов не беше съгласен с това, и затова се пресегна и извади от една етажерка една дебела книга голям формат, прелисти и зачете: „... Която и област на мистицизма да изследваме, мъчно можем да намерим един по-дълбок, вътрешен мистик от бедния и необразован Гьорлицки обущар - Якоб Бьоме. Неук според както този свят разбира учеността, той все пак прониква в сърцето на нещата, като се докосва до дълбочини, каквито напразно са се опитвали да достигнат и най-отявлените философи, и най-проницателните мислители. Там където най-тънките метафизици са фалирали в търсенето на истината, този беден обущар, чрез смирената си като на дева вяра, успява да открие началото на всички неща....”
И после Христов даде на Андрей сам да провери истинността на прочетеното, да види портрета на Якоб Бьоме - на този неук и в същото време най-великия от мистиците.
- Бих искал да прочета цялата тази книга.
- И това ще бъде, но друг път. - Христов затвори книгата, и я постави на мястото й.
- Все пак, нали трябва да чета, да работя - нямам стил, не владея добре правописа, нямам красив израз, нито форма, нямам..., нямам...
- Естествено, трябва да четеш, да учиш, да работиш... но най-важното го имаш - желанието да учиш, поетична душа и още неща, които не подозираш, че притежаваш! Всичко, което искаш - можеш да постигнеш, зависи само от едно, на какво си способен.
- Защо както аз, така и моите познати не виждат това, за което казвате?
- Я ми кажи, кой е намерил по повърхността на земята диаманти? Земята отвън е като всяка земя, но дълбоко в нея са заровени диамантите. Трябва много работа да се извадят, за да ги видят всичките. Аз виждам какво има дълбоко в земята, а ти и твоите познати не виждате.
- Така е - съгласи се Андрей, без да разбира, само защото искаше да бъде така. - Всичко бих жертвувал, да извадя тези диаманти! - каза Андрей вдъхновено.
Христов беше доволен от отговора му, защото и празните обещания за него имаха значение, и те ангажираха този, който ги е казал. И за да го предпази от разочарованията, които непременно щяха да му дойдат и то не веднъж, а много пъти, каза:
- В действителност, щом постигнем нещо, то вече става безинтересно! Истинското щастие е в процеса на постижението, който е придружен с много перипетии.
- С това не съм съгласен! - каза малко недоволно Андрей. - Ще се мъча, ще работя, ще страдам, ще мизерствам и като стана писател, ще имам пари, хората ще ме уважават, ще заживея охолно!
- Добре, и така да е - съгласи се Христов, защото видя, че съзнанието му е достигнало до там. Не биваше да му премахва, да му отнема този обект, преди да беше му създал друг.
В същия момент, в съзнанието на Христов се явяваха няколко мисли, които заспориха коя да се прояви: че неговите идеали и желания ще се осъществят през вековете, а не в този живот само, че от работата и жертвите сега няма да се ползва, и че още по-красиво и възвишено е да не очаква да бере плодовете от работата си.
Но прецени, че не трябва, защото това беше идеал и разбиране за бъдеще, затова спря всичките си мисли и заговори за друго. Защото според него, когато в съзнанието се явят две и повече мисли за едно и също нещо, това показва, че съзнанието е нечисто, раздвоено и нещата не могат да се осъществят по липса на сила, на импулс, и че на това състояние на раздвоение се дължат противоречията, то самото е противоречие. И в такива случаи, за да се вземе правилно решение, трябва съзнанието да се изчисти, да стане единно, да има една идея, едно решение. -„Добре, добре" - казваше Христов като клатеше глава. - „Ще бъде, ще бъде както каже Бог.”
И този път думата „Бог” прозвуча на Андрей неприятно, но я прие, защото сега тя съвпадаше с интересите му и чувстваше, че беше некрасиво след всичко така хубаво да запротестира. Така той направи малък и съвсем незабелязан от самия него компромис, така Христов почна да закръглява островършията на неговите стари и следователно погрешни разбирания.
- Господин Христов, знаете ли от мене какво точно ще стане? -запита Андрей и се изчерви, защото почувства, че този въпрос не беше уместен.
Андрей и всички, в присъствието на Христов ставаха много критични към изказванията и въпросите си, получаваха отговорите и разрешенията направо в душите си. Христов имаше способността всяко и каквото и да било изказване на другите, да ги използва така, че постигаше своята принципна цел - доброто.
- Зная - отвърна той тържествено и с апломб. - Ако не знаех, бих ли си оставил всичката работа да се разговарям с тебе вече толкова часа? И да знаеш още колко часа и дни, ще се разговаряме! Ти видя колко хора преди и след тебе върнах или приех само за малко - и доктори от чужбина, и царски чиновници!...
И Андрей си помисли: „И брата си върна заради мене!”
По този начин Христов повдигаше тщеславието на Андрей, то сега му беше необходимо. После, когато си свършеше работата, щеше да почне да говори против тщеславието, щеше да го унищожава, защото после то щеше да стане вредно. Той беше свободен, понеже нямаше личен интерес всяко положение да използва за доброто на другите. Според него често на хората е необходимо да живеят в заблуда като временен стадии в живота им, и ако ги освободеше от заблудата им преждевременно, те нямаше с какво да живеят - също както ако разчупим черупката на яйцето по-рано от когато трябва, пилето умира.
Ако и още по-далече отидем в тази посока за заблужденията, както е казано „Светът в лукаваго живее”, следователно от единия до другия край на обикновения си живот, ние живеем в заблуждение. Едно малцинство виждат нещата каквито са, и това са водачите на човечеството -светиите и Учителите. - „Ще стане нещо хубаво! Всичките ти мечти ще се изпълнят!” - Но за щастие, Андрей не запитваше кога.
Блажена усмивка се разля по цялото лице на Андрей! Той беше щастлив, като че ли беше вече всичко постигнал. Защото същественото е човек да бъде щастлив, а как ще бъде щастлив - като постигне или като има нещо, или като не е постигнал, като не е получил това, което мисли, че ще го направи щастлив? Това са само поводи, мотиви за щастие - и без тях може да бъде щастлив.
- Вие вече казахте господин Христов, че писател ще стана, а певец кога ли да стана? Мога ли да дам някога концерт от най-хубавите песни в света?
- Разбира се! Разбери веднъж завинаги, че можеш да бъдеш всичко велико и красиво, каквото пожелаеш! В тебе има огромни възможности!
Христов така му говореше и не го лъжеше, той му говореше за неизчерпаемите възможности на неговата душа, които чакаха да се проявят. И че Андрей разбираше както му се искаше, той го оставяше да мисли със своите разбирания. Въпроса беше да бъде щастлив, да се радва, да преживее тези тежки моменти от живота си. После той щеше да разбере и сам истината.
И Андрей се видя красив, добре облечен в хубави нови дрехи, на подиум, опрял се леко на грамаден роял, както беше виждал певците и пееше, пееше... После публиката ръкопляскаше!... Той се покланяше с лека, доволна усмивка.
Христов виждаше какво става в душата му и му каза:
- Изпей ми нещо.
- Нищо не зная.
- Някоя училищна песен?
- Аз никога не съм пял, защото не можех да пея. - Христов леко си прехапа долната устна и добави:
- Все пак изпей каквото и да е.
Андрей запя „Лиляна платно белеше”. Пееше погрешно, фалшиво и лошо, и Христов направи свръхусилия, за да изтърпи и да не даде израз на изживяванията си! За щастие Андрей не я изкара докрай, престана.
- И все пак можеш да станеш певец, на първо време да си пееш за себе си само. Бог когато поиска, и от камъните ще направи чада Аврамови - каза той тихо.
