На външната врата се почука. Това чукане на Христов беше познато, затова веднага излезе и след себе си остави двете врати отворени.
На външната врата върху площадката беше застанала жена на около 35 години, много млада и запазена. Лицето й правеше впечатление със сериозността си, то беше намусено и недоволно. Както дрехите, така и фигурата й не правеха с нищо впечатление. Тя веднага заговори:
- Брат, моля Ви, приемете ме!
- Зает съм.
- Тогава дайте ми в заем още 100 лева, към края на месеца ще Ви върна и тези, и миналите 200 лева.
- Сестра, ученикът нито взема, нито дава в заем пари. Той дава безвъзмездно, а иска - моли всичко от Бога. Иди си в къщи, помоли се, ако нуждата ти е действително важна и голяма, непременно ще ги получиш.
Бог никого не лишава от необходимото му! Ние сме ученици, и затова трябва да постъпваме както ни учи Учителя - да прилагаме Учението Му в живота си. - И затвори вратата под носа й. А сестрата с яд и гняв задекламира:
- Не искате да ме приемете, не искате да ме изслушате, бързате да се освободите с най-малкото и философствувате! Какво бил казал Учителя! Аз пък ще ти цитирам цитат, в който Учителя казва да не връщаме нуждаещ се...
Христов си седна на стола, погледна Андрей и го запита:
- Нали и ти мислиш като тази сестра?
- Да.
- Но ти я превъзхождаш с това, че си искрен, поне не ме лъжеш. Не е добро нещо да се проси! Тя вече е при Учителя 10 години, научи се лошо да проси и стана нещо много лошо с нея.
Българинът лекар превеждаше на немеца, който веднага извади портфейла си да й даде, но Христов го спря:
- Ако трябваше, аз щях да й дам, но тя утре пак ще дойде. Постоянно да й се дава не трябва, защото даването не решава въпроса. С всяко даване, положението й става все по-лошо и по-лошо - загубва си свободата и човешкото достойнство. Светът има нужда от свободни хора - всяко вземане заробва! - И извади от чекмеджето на бюрото си 150 лева, постави ги в един плик и извика:
- Детка! - Чуха се стъпки и на вратата се почука. - Прати по някоя сестра този плик...
- Аз чух разправията, и тъкмо мислех да отида от твое име да й занеса 100 лева.
- Още по-добре - занеси и твоите, и тези. - И добави строго: - Лошо правиш, че подслушваш!
Момичето взе плика и излезе, без дума да каже.
- Господин Христов - запита Андрей - защо всичко правите някак особено, мистериозно?
Българинът лекар преведе на немеца. Немецът се усмихна и потупа по рамото Андрей дружелюбно, като каза:
- И аз мисля като теб.
Българинът лекар преведе на Андрей: - Говорел съм и с Айнщайн. И той не е така особен в обикновените си разговори, както нашия общ приятел господин Христов. Андрей се радваше, че беше и той включен в общите разговори! На измъченото му лице, разцъфна усмивка! И Христов му се усмихна дружески, и каза:
- На тебе давам задачата да обясниш, защо съм такъв. Аз говоря и постъпвам така, както ме е научил Учителя. - После се обърна към немеца, като каза: - Бяхте ме питали в какво се състояло „Новото”? Новото е в това, в особеното, това което не прилича на общоприетото - старото.
Затова и някак дращи на съзнанието, като че ходите не по отъпкан път.
- Господин Христов - намеси се по-смело Андрей - когато четох романа „Клетниците” от Виктор Хюго, мислех че това са писателски измислици -лъжи, че в реалния живот такива неща, постъпки няма.
- Какво в „Клетниците” имаш предвид?
- Дето свещеникът казал на полицаите, че е дарил сребърните свещници на Жан Валжан, които той бил откраднал, което ми звучеше нереално, но сега го виждам в реалния живот. Вие постъпвате дори по-велико от свещеника! Вие навярно сте привърженик на сантименталното течение? - Христов му се усмихна благо и отговори:
- Тепърва има да чуеш и видиш още по-интересни неща. Сантиментализъм, натурализъм, реализъм..., това са само различни форми на една и съща реалност - живота - вода налята в стомна, гърне, чаша, кана... Обаче същината навсякъде е все водата, респективно живота. Водата е, която утолява жаждата на всички жадни.
- Да но аз мисля, че Вие всичко това правите, за да покажете колко сте добър и великодушен. - Българинът преведе, немецът изгледа учудено Андрей.
- Добре, добре, мисли както искаш, това е твоя работа, но помни, че после ще се срамуваш. - Но Андрей, като че не чу това и продължи:
- Мисля, че Христос беше казал: „Когато лявата ръка дава, дясната да не знае.” А при Вас освен, че дясната Ви ръка знае, зная и аз, знае Детката и двамата господа!
Очите на Христов засвяткаха! Едва дето не скочи да го изрита! Българинът лекар превеждаше, и лукаво се усмихваше, а немецът беше явно възмутен.
- Андрей, дал си устата си под наем на дявола! Същия този дявол те докара до това страдалческо положение. Но той не знае, че аз съм алхимик, че ще го впрегна да ми слугува, да върши моята воля, че ще превърна всичката тази нечистота в добро. Аз за своите дела отговарям пред Бога - твоето и на когото и да било мнение, не ме интересува! Ти сам отговори на въпроса си... Тук всичко е особено, както никъде другаде - осъществен сантиментализмът...
Запомни, за доброто и за злото се плаща по веднъж - или се заплаща на Земята, или се заплаща на Небето.
Ако го правиш явно, получаваш заплатата си на Земята: в похвали, писане във вестниците, издигане на паметници и пр. и пр. Ако правиш доброто тайно, заплаща ти се на Небето. Това, което би ми се заплатило на Небето, аз го жертвувам, като заплатата си получавам тук, за да дам тази заплата на тебе, като те науча на нещо - да уповаваш на Бога, което упование си мислил за нереално. Исках да ти покажа, че реалността се простира много по-далече от твоя нос.
- Ясно ми стана, ясно, разбирам, разбирам! - заповтаря Андрей, чак сега разбрал какво казал.
- Ако не беше искрен, бих те изгонил! Но много си невъзпитан! Дошъл си да ти оправя работите, а какво лошо отношение имаш!
