- Утре не мога, защото с младежа съм на планината. - И погледна Андрей, който беше се превърнал цял на слух, като правеше свръхусилие да разбере какво се говори по тук-таме казаните мисли на български! - Ще Ви приема други ден. Елате, ако има посетител, като го изпратя и Вас ще приема.
- А условията за това? - запита очаквателно немеца.
- Вие ги изпълнихте.
- Не разбрах!
- Достатъчно ми е, че аз зная.
- Моля Ви, изяснете се?
- Достатъчно е, че предлагате условие, че сте готов на условие. При това положение, условията губят смисъл. Когато поставям условие, аз с това меря желанието и готовността на жертви за това. Всичко това във Вас е на лице.
- Благодаря Ви господин Христов! Довиждане! - И по навик си подаде ръката, но Христов пак не подаде своята ръка. Германецът стана сериозен, и ядосано запита:
- Защо правите това?
- По много причини. Вие сте евреин*- представител на един народ, който ще бъде поставен на тежки изпитания! Аз съм пък представител на българския народ. Не искам да свързвам съдбата на еврейския народ със съдбата на българския народ. Довиждане! В неделя, в 10 часа елате на беседа и след това ще Ви приема на четири очи. [*Виж „Изгревът”, т. 1. 2. изд. 2011, с. 572-576.]
По този начин, без да забележи евреинът, Христов му постави условие_о.
- Прието! Много съм зает, но за Учителя Ви и за Вас ще намеря време.
Христов се зарадва, че все пак прие Учителя, макар и на думи. Но най-важния въпрос за немеца евреин беше не толкова да приеме Учителя, а трябваше да приеме Христа, към Когото като евреин имаше задължение. Затова може би като се разделиха, каза му:
- До тогава, ако имате време поне прочетете едно от четирите Евангелия. Там има интересни неща, за които може да говорим, когато се видим.
- Ще намеря време, но нямам Евангелие. Мога свободно да ползвам от немски, френски и английски.
Христов се върна и му донесе едно немско Евангелие.
- Вземи го, подарявам ти го!
- Благодаря!
- Вземете си бележки, неща, които Ви направят впечатление.
Българинът лекар, който тези неща почти не слушаше, мислеше си нещо и неочаквано и не във връзка с всичко, което стана досега, каза:
- Господин Христов, нали ще дойдете да направите контра внушение на брат ми?
Това прозвуча като дисхармоничен акорд!
- Не, не, моля ти се, не! - завика немеца. - Нали се разбрахме, това вече няма смисъл! Ще чакаме да проверим истинността на предсказанията на господин Христов.
Христов се навъси, и все пак каза:
- Аз в престъпления не участвувам! Съветвам и Вас на същото. Бъдете доволни от малкото, за да не го изгубите.
- Господин Христов - започна немеца, може би, за да внесе отново хармония - кажете защо сме дошли при Вас от Ваше гледище? Искам да затвърдите в мен мнението ми, че сте окултист, който „знае” и който „може”, владеещ окултните сили.
- Дошли сте, за да Ви дам паспорт да заминете за Америка, но паспорта трябва да представите на Учителя да го подпише.
- Отлична фигура на речта, която пълно изразява мисълта Ви! Трогнат и възхитен съм от Вас! Довиждане до неделя!
- Но аз държа да изпълните всичките си обещания, затова ще дойдете и в събота вечер.
- Ще дойда - неохотно каза немеца, но нещо се колебаеше. И като направи няколко крачки, обърна се и като видя, че Христов стоеше на прага, каза:
- Некрасиво е от моя страна, но ще Ви помоля за нещо.
- Какво? - запита Христов отдалече.
- Ще имате ли нещо против да останем да присъствуваме и на останалите Ви разговори с младежа, защото всичко това много ни е интересно?
- Може - безразлично каза Христов.
Двамата лекари за трети път се връщаха. Заеха отново местата си на леглото.
