- Брат, Честита ти Новата година! - Каза усмихнат като дете добродушен, симпатичен мъж на около 40 или 45 години, и подаде на Христов един пакет - подарък за Новата година.
Христов си подаде ръката, те хванати влязоха в стаята. Христов го представи на гостите.
- Честита да бъде Новата година на тебе, жена ти, децата ти, да Ви носи живот, здраве, светлина! - пожела му Христов възторжено. А Андрей си помисли: „Виж като му носи подарък, как се ръкува и поканва вътре!...”
- Брат Христов - започна добродушния човек - аз и жена ми отдавна искахме да Ви направим подарък, но се смущавахме да не си помислите, че искаме да Ви подкупим, затова чак след като ни направихте услугата, Ви носим този скромен подарък.
- Това е правилно, добре е, че след услугата не сте ме забравили.
- Ах, как може да забравим Вас? Жена ми искаше лично да дойде да Ви благодари и да Ви честити Новата година, но времето е лошо, студено, а тя е още много слаба! Знаете ли господин Христов, че всичко стана както казахте? Жена ми я върнаха на работа, ако е казал Бог от 15 януари ще започне работа.
И му разказа и други неща, които Христов бил предсказал, че ще станат, и станали. Христов погледна Андрей, който внимателно слушаше, искаше да му каже, че и на него всичко, каквото е казал ще стане.
- Но да си ходя брат, дойдох само да Ви честитя! То при Вас човек да остане ден и нощ, няма да му омръзне, но аз зная колко много Ви е скъпо времето. Дано вече да не става нужда да идвам при Вас за помощ и услуги, за да имате достатъчно време да помогнете на тези, които не познават още Учителя. Пък и Вие, елате ни на гости. Аз, жена ми и децата ще се зарадваме много, ще бъде празник за нашата къща! Кажете кога да Ви изпратя кола?
- Бива, бива, бива, ще бъде и това. Аз имам крака, нямам нужда от кола. Да ходят с коли, които нямат крака или са болни! Но важно за тебе и особено за жена ти е Вие да дойдете при мене, хем да се разходите, хем да подишате чист въздух.
- Още сега ще доведа жена си с кола.
-Ти като, че не слушаш какво ти говоря! Не с кола, много ще разглезиш жена си! - каза на смях Христов и веднага заговори сериозно: - Аз Ви благодаря за подаръка, но по-важно е за Вас, както Бог Ви зарадва, така и Вие да зарадвате някого, някой нещастен човек.
- Още днес, още сега! Благодаря Ви брат, че ме подсетихте! Кажете, ако Вие имате някого предвид?
- Не аз, Вие дръжте съзнанието си будно. Щом имате желание, Бог ще Ви изпрати да зарадвате, когото трябва. Но още по-важното е жена ти да не греши, и да се държи здраво за Учителя.
Господинът стана и си отиде. Христов леко разтвори грамадният пакет, от края му извади ябълката, която беше най-отгоре, сложи я отпред на бюрото си, без да разтваря повече пакета. Извика високо:
- Детка, донеси една кошница!
Скоро вратата леко се притвори и подаде кошница. - Ти, професоре - както той обичаше да нарича Детката, когато се опитваше да хитрува — това кошница ли е, това е кошничке! - Детката се върна и донесе кошница.
Христов постави пакета с подаръците в нея, постави и той няколко портокала, киви, смокини и др., подаде кошницата на Андрей и каза:
- Както виждаш, Бог промисли и за тебе, остава на тебе само да го слушаш!
Българинът превеждаше на немеца, който гледаше с интерес Андрей и чакаше да чуе как ще реагира, и бръкна в джоба си да си извади портфейла, но Христов го спря, като му каза на френски да не бърза.
- За всичко това благодаря само на Вас, господин Христов! - отговори Андрей и взе кошницата. И после добави: - Аз не съм дете господин Христов. На децата обикновено разказват бабите им, че щъркелите носели бебетата - аз видях, тези подаръци ги донесе господинът, и Вие ми ги дадохте!...
- Ти си бил голям простак! - каза му Христов с хубава усмивка на лицето. Действуваше на Андрей едно след друго: с топло - подаръка, и студено - обидата. И го загледа в очите, да види какво става зад тях. Немецът почна да се смее с глас, а Христов продължи:
- Цялата Вселена - това е тялото на Бога. Всичките Слънчеви системи, Галактиките и съществата по тях, са клетките на Неговото тяло... ръце, крака, очи..., които осъществяват Неговите мисли, желания.
Бог беше, Който ми нареди да те приема тази сутрин, и когато не исках да те приема. Той беше, Който ми се скара, затова те приех. И сега, пак Той ми нареди да ти дам подаръците... Всичко, което правя, все Бог ми нарежда да го правя!...
Андрей ядосано възрази:
- Но кажете ми, виновен ли съм, че така помислих, виновен ли съм, че когато господина дойде и Вие видяхте пакета с подаръка, и любезно се ръкувахте и го приехте, защото Ви носи подаръци?
- Ти си като красива, благоухайна теменуга сред търналак - да помилваш зайче, и после таралеж! Има много красота в твоята искреност и откровеност! Смел, готов си да носиш последствията за лошата си мисъл, но си живял при лоши условия, много си се нацапал, мислил си, чувствал и постъпвал неправилно, за което сега плащаш. Питаш ме кой е виновен, че мислиш така, отговарям ти: - Ял си чесън, затова миришеш на чесън -неприятно! Някога си ял, мислил мисли, които имат неприятна миризма, от която сега се срамиш. За бъдеще ще почнеш да ядеш храни, които имат приятна миризма, ще мислиш мисли, от които ще се гордееш. Сега още нещо мислиш, кажи го!
- Вие казахте, че Бог Ви нарежда да правите това и онова, а питам Ви, кой нарежда хората да убиват, кой нарежда на капиталистите да експлоатират работниците и селяните?...
- Сега дяволът ти нашепва да мислиш това! Когато хората мислят и чувстват и постъпват - правят добро, тогава са удове на Бога, а когато правят зло - удове на дявола. За дявола е казано, че той е от край време человекоубиец!
