И не можеше да бъде другояче! - Момичето с цялото си същество, струеше мекота, красота, кротост и доброта, които в душата му се смесваха с неговото грубо естество и се получаваше нещо средно. После изпита състояние, че е в облаците и бавно потъва в някакъв пух и мислеше, че момичето искаше с нещо да му обърне внимание, да каже нещо интересно, най-интересното, което само той знаеше и момичето не е чувало от други уста, но за съжаление не намираше такова нещо. Тогава се сети за Ницше. Изведнъж цялото му същество се изпълни с Ницше, и заговори:
- Господин Дънов, чели ли сте Ницше*? [*Ницше - немски философ (1844-1900 г.) Според Ницше всичко в света се движи в кръг, и след време и след хиляди години се повтарят едни и същи събития.]
Учителят поклати глава положително. Но вместо Него, отговори момичето пламенно:
- И още как! Няма нищо забележително не само в съвременната култура, но и във всички досегашни култури, което Учителят да не знае.
- Това е абсурд! - възрази Христов зарадван, че направи връзка с момичето. - Това нито физически, нито органически е възможно! Ако се опита да прочете цялата англииска енциклопедия, целия му живот няма да бъде достатъчен!
Момичето почна да се смее от сърце:
- Знаех, че така ще възразите. Вие не разбирате, че това, което за обикновените хора е невъзможно, за великите Учители, какъвто е нашият Учител са детски забавалки. Там е разликата между обикновените хора и великите Учители. Един роман може да се прочете за няколко дни, а на кино се изглежда за два часа. Има и по-съвършен начин. Ана Каренина на Толстой, в момента на хвърлянето си под влака изживява целия си дотогавашен живот. Още по-бърже могат да се изживеят миналите съществувания.
Учителят докато е стигнал да стане Учител, е преминал през всички култури, и всичкото тяхно знание е в Него. Сега само си го спомня... Но това е твърда храна, която Вие не можете да сдъвчете. Но да се върнем на въпроса за Ницше. Какво е Ницше за Учителя - нищо!
Христов пламна, зарадва се и момичето, че и то можа да му каже нещо, което той не знае и което е забележително.
- Как, Ницше ли? Ницше е несравнено по-велик от господин Дънов! Впрочем, господин Дънов не е никакъв велик човек! Тук има един циркаджииски фокус за четене и предаване на мисли, който аз ще разбера, и тогава всичкото му обаяние ще падне! Но сега да оставим това.
Между Ницше и господин Дънов, може да се направи някакъв блед и далечен паралел. И Ницше прави затворените и строго логически системи, както и господин Дънов, и двамата не вървят по отъпканите пътища на логиката с една и то много съществена разлика, че стилът на господин Дънов е вял, безизразен, липсва му живот, динамика, липсва това, което хваща, държи здраво и води, където иска. От Ницшевия говор и стил често се виждат да изхвръкват електрически искри, да проблесват светкавици, да се пръскат разноцветни фойерверки от ярки образи и метафози, в мислите му звучат силни емоционални акорди, развихрят се бури, урагани, неговата мисъл е ярка, цветиста, образна!...
Учителят слушаше внимателно, търпеливо и спокойно, като че ли тези жестоки упреци не се отнасяха за Него! С нищо не даваше да се разбере как бяха Му подействували.
