Христов искаше все със същия жар и в същия дух да говори още много, но изведнаж мисълта му се секна, думите му се свършиха.
Това за първи път му се случваше!
Може да се предположи, че за това имаше дял силното шушукане и суетене в коридора, защото часа беше вече 14, а никой в сутерена не беше обядвал, всички чакаха Учителя. Всички живо се интересуваха от офицера!
Учителят Си извади часовника от джоба на жилетката, погледна го и каза:
- Ние вече трябва да обядваме. Ако обичате, елате да обядвате с нас, но зная, че няма да дойдете, защото в къщи Ви чакат.
- Още за нещо знаете - каза като на себе си Христов.
Учителят продължи:
- Ако обичате и имате време, прочетете тези книги, прочетете и другите неща, за които стана дума, друг път може да поговорим повече.
Нс Христов съвсем нямаш желание да си тръгне. Момичето беше го хванало здраво за сърцето, и не го пущаше! Затова може би отново запита:
- Господин Дънов, чели ли сте „Антихриста” от Ницше? Нали е много интересна книга? - Учителят реши да пожертвува своя обяд и обяда на изгубилите вън и в сутерена търпение. Погледна момичето и каза тихо на английски:
- Сестра, донесете съчиненията на Ницше.
- Учителю, на какъв език? - запита то също на английски.
Христов се изненада, че и то говореше английски и то така добре. Момичето и Учителят гледаха Христов, чакаха той да каже на какъв език. Обаче, днес той на няколко пъти вече се забъркваше:
- Може и на руски.
Момичето му се усмихна почти иронично! Той почувствува, че му каза: „С големи претенции сте, а искате Ницше на руски!” - Затова Христов бързо и нервно добави:
- Може и на френски и на английски, пък ако искате и на немски, но руски език ми е като матерен.
Момичето излезе и доста се забави. Христов през това време разви пред Учителя цялото учение на Ницше*: Волята за мощ, за свръхчовека, за произхода на музиката, за несъществуването на Бога и др., като навсякъде прокарваше възхищението си от философията и великото дело на Ницше. И често напомняше, че не е никакъв ницшеанец. [*Фридрих Ницше - (1844-1900 г.) Волята за власт е първичната сила, превъплъщение в „Свръхчовекът”. Виж „Изгревът”, т. 20, с. 362-„Кой е Свръхчовек?”]
Учителят го слушаше с присъщото си внимание и интерес към всичко. Само накрая отвори уста и каза:
- Рекох, как завърши Ницше? - Христов се замисли, смути се и продължително мълча. Тогава Учителят вместо него отговори:
- Както всички богоборци - превръщат живота си в ад - полудяват!
- Искате да кажете, че и аз като богоборец ще полудея? Аз не съм богоборец! Ако бях такъв, това щеше да показва, че Бог съществува, инък безсмислица е да се боря с нещо, което не съществува! Ако пък Бог съществува, Той несъмнено ще бъде много по-силен от мене, тогава естествено е да Му се подчиня и да Го слушам.
Но аз твърдя и зная, че не съществува! Аз Ви виждам, затова искам да се боря с Вас! Готов съм да се бия до смърт! Искам да Ви сразя, унищожа и да освободя тези хора, които сте хипнотизирали!
Момичето липсваше от стаята и яростта обхващаше Христов.
-Хипнотизмът е насилие. Аз никого с нищо не насилвам, Учението ми е Учение на свободата.
- Затова ли не искате да излезете на публичен диспут?
- Аз вече казах защо, но има и други причини. Ако много настоявате пък, ще излезем - но да диспутираме на връх Мусала.
- Вие почнахте да ставате несериозен - така може да отговори всеки! Кажете ми, защо правите това ексцентрично предложение? Кой диспутира на Мусала? Това не е ли желание за оригиналничене? Аз мисля и съм сигурен, че ако започнем да се изкачваме на Мусала, желанието ни да спорим ше изчезне, ще се изпари. Вие така говорите, защото не сте се изкачвали на Мусала.
- Така е, което се изпарява, ще се изпари. Ако желанието ни да спорим е жизненоважно, ако от неосъществяването му живота ни ще се прекрати, то и на Еверест да се изкачим, пак ще имаме желание да спорим, както навсякъде имаме желание да дишаме, да ядем...
Щом едно желание се изпарява, то не е важно и съществено. Аз се занимавам само със съществени неща.
- Съгласен съм, но кажете ми за какво още не искате да спорите с мен?
- Защото мисля за Вас. Всеки човек е голяма ценност, нещо много необходимо на природата. За неговото създаване, тя е изразходвала огромни средства.
- Не виждам нищо общо с диспута.
- Много! Няма смисъл да чупим стомни, за да доказваме коя е поздрава - по-добре да ги използваме за нещо разумно.
- Това е много общо казано! Така всеки може да отговори и да се измъкне.
- Ще Ви кажа - нервната Ви система няма да издържи, нервите Ви са разнебитени! Всеки момент може да се случи нещо много лошо, неприятно!
- Защо, коя е причината?
- Неправилните, неестествените Ви мисли, чувства и постъпки.
- Тогава Вие сте утилитарист.
- Но не в американския смисъл на думата.
Христов се замисли, после лицето му просветна и се замисли:
- Знаете ли, че когато влезе госпожицата си помислих, че е Савската царица? - каза подполковникът и се смути, защото в същото време се сети, че най-малко той би трябвало да помисли това.
Но не винаги зависи от нас в даден момент да помислим това или онова! Причините за много наши помисли са в миналото, и избликват в съзнанието ни от подсъзнанието както водите на извора.
- Не сте се излъгали! - промълви Учителят. Хората си мислят, че те са които мислят. Един е в света, Който мисли - всички останали същества са само проводници на Неговите мисли - Бог!
- Пак с Вашия Бог...
- Защото навсякъде и във всичко е все Бог.
- Тогава сте пантеист*! [*Философско учение, което обединява и отъждествява Бога с природата.]
