- Кой е по-лесния път? - все пак запита Христов. - Учителят Се усмихна, че търси лесния път и отговори:
- Като се изпарите - без да загубите от това нищо, няма да се размътвате, цапате, блъскате... На крилата колесница като облак ще пристигнете в океана, и като ситни капки ще слезете в него.
- Господин Дънов, как правите всичко това? - обезумял завика Христов. - Знаете ли, старче проклето, че аз съм Ви виждал на сън?! Аз съм Ви виждал и на яве, в мисълта си! Вие сте ми говорили много пъти!... Да, да, тези мисли не бяха мои!... Е добре, кои мисли тогава са мои? Тогава, тогава какво става?... Нищо не разбирам!
- Не може всичко изведнъж да се разбере! Всичко, което видяхте не е толкова важно. Всичко това и много повече неща виждаме и знаем, и пак можем да живеем както всички останали хора, та и за Вас няма опасност.
Но нещо друго има по-важно - Вие сте на кръстопът! Пред Вас са два пътя, както пред всяко житно зърно, на което пътя е път на душата. Единият води от хамбара към воденицата между тежките камъни на живота - като брашно да влезе в нощвите, заквасват го, месят го, става хляб и от там го мятат в горещата пещ на живота. После през устата, стомаха и червата става на кръв, която храни тялото, стига до мозъка и там се превръща в мисли и чувства... Вторият път е да бъде посято на нивата, да изгние, но да поникне и да се роди изново. Избирай. - Учителят му разказваше всичко това на красив английски език.
- Предпочитам да бъда посят - отговори също на английски Христов, като на сън!
- Добре избрахте! По пътя на потока между воденичните камъни и през огнената пещ, много пъти сте минавали. Пътя, който аз соча, по който водя е пътят, който избрахте - на посаденото семе. - И млъкна.
Христов започна да си възвръща старото състояние на грубост. Съжаляваше, че беше изпаднал в размекване и умиление и отговаряше като ученик, а не както той обикновено отговаря. Опита се отново да бъде груб, но излезе нещо пресилено, блудкаво, средно — нито топло, нито студено.
