- Но какво ни интересува всичко това? - запита един студент който си разтриваше ръцете, едва понасяше вече студа. - Но селянинът не обърна внимание на това и продължи:
- Учителю, знаеш ли тук под сърцето как ми тежи, боли, пари, застанала ми е буца - посочи под лъжичката си - жерава, жива жерава е насипана!
- Кажи тогава, какво имаш да казваш! Триста души те чакат да кажеш и да млъкнеш, за да целунат ръка на Учителя и да се приберат на топло! - Този път вече му се скараха неколко души едновременно.
- Вас не ви интересува, бързате, но мен ме боли, „дерт” ми е станало под сърцето! Този най-добър човек аз затътрах зад една чука, беше в безсъзнание, претършувах го, обрах го! Ето на, това ме боли! Извадих му пръстена - и го показа на пръста си - взех му часовника, парите и едно златно украшение с малка снимчица, може би на жена му. Обърна се към събранието и затърси своята жена: „Ангелино, снеми по-скоро украшението от врата си, то е на този човек!...” - И подаде на подполковника пръстена, часовника и украшението, като плачеше и нареждаше: „Извинете ме, господин капитан! Извинете ме! Аз съм цяла гадост! И червеите не са като мене!”
- Застани мирно! - изкомандува го подполковникът. - Какво си се разциврил като жена? Затова не можах да те позная! На мой войник на лицето сълзи аз никога не съм виждал! Засрами се! Как може да плачеш? Ти беше добър войник!
- Но боли, много боли, господин капитан!
- Млък - жена такава! Веднага постави пръстена на пръста си, часовника в джоба си и огърлието дай на жена си. На мен върни само снимката. Повече нито дума! Марш! Разбираш ли, на тебе казвам!
- Тъй верно, господин капитан! Покорно Ви благодаря!
- Няма какво да ми благодариш! Дивак с дивак! Как можа и ти да се заблудиш! Този Дънов знае какви хора да си избира - най-добрите! Какво работиш?
- Метач, господин капитан - мета улиците на София. Веднаж беше много студено, поканиха ме да се стопля - така намерих Бога и Учителя!
- Глупости, Бога и Учителя! Искаш ли по-добра работа, занаят?
- Тъй вярно, господин капитан! Моята Ангелина се срамува, че съм метач! Учителят казва всички да имаме занаят.
- Ела утре в Инженерната - ще те направя стругар. Онзи хитрец там - и посочи на работника от фабриката, който стоеше под прозореца на Учителя, и той е заблудена овца като тебе! Кажи му да те доведе утре при мене!
- Слушам и покорно благодаря господин капитан! - И подполковникът се отдалечи.
Някои братя и сестри си зашепнаха: „Този офицер не е прост като другите, които идваха! Този е изпратен от Бога! Търси Учителя! Грешката му е, че се е обърнал с гърба си към Слънцето!...”
