Братята и сестрите се бяха наредили на дълга редица, да целуват ръка на Учителя.
Пръв Му целуна ръка работникът от фабриката, и нещо каза на Учителя. Учителят му отговори кратко, той Му се усмихна, лицето му цяло засия! С бодри крачки и изправена глава, се отдалечи.
Учителят каза нещо и на един друг брат, който Му целуна ръка. Той веднага отиде при Христов:
- Господин офицер, Учителят Ви кани на топло в стаята си.
- Не, тъкмо за Учителя ви съм дошъл, а не за топлата му стая! Трябва да се обясним с него! Как може да говори такива глупости, това е възмутително! Властта трябва да се намеси, обществото да си каже думата. Но мисля, че няма да стане нужда - аз още сега ще се справя с него. Кажи му, че не ми е студено, не се подкупвам!
- Любезни братко - започна брата - не говорете така.
- Братко ли, кой ви дава право да ме наричате „братко”? Аз, офицерът от българската армия, на родния си брат, когато съм в униформа, не позволявам да ме нарича брат или на име!
- Не ми се сърдете, брат, извинете ме и Учителя извинете! Той ни учи да бъдем възпитани, да имаме добра обхода, но ние сме виновни, трудно приемаме. Не говорете и не мислете нищо лошо за Учителя, защото Той е свят! Всеки, който е говорил или мислил за Него нещо лошо, непременно му се е случвало нещастие! Това, което Вие днес направихте - обидихте Духа Святи*, тази грешка можете само със смъртта си да изкупите! Повече не добавяйте. Срещу Бога не ритайте! [*Святият Дух - виж „Изгревът”, т. 31, с. 623-626.]
- Вече до гуша ми дойде от вашите проповеди - банални и вечни сравнения! Разберете, няма Бог! Ще го ругая, ще го псувам!... Само, за да види_е, че нищо лошо няма да ми се случи. Аз в Одрин в джамията съм... След малко, когато ме приеме, тъкмо на вашия Учител ще му се случи нещастие, макар по цели дни да се моли! Тогава и вие - заблудените, хипнотизираните, ще бъдете свободни!
- Вие поне сте офицер, бъдете разумен. Тук са идвали и попове и владици, и други военни и какви ли не. Много е говорено и писано, но всички си навлякоха само нещастия! Знаете ли какво значи човек да предизвика Бога, да говори лошо за свят човек?
- Хайде, махай се от главата ми, празни дърдорко, не плачи на чуждо гробище!
- Плача, защото сме братя, и Вашата болка е и моя болка! В един по-възвишен свят ние сме едно, като пръстите на ръката...
- Вие пак си знаете своето: „брат, та брат”! - Христов се обърна и се отдалечи.
