Христов веднага се намуси както винаги, когато приемаше доставчици!
В кабинета му влезе смело възпълен господин, на около 50 години. На него не му направи никакво впечатление нито скъпия килим, нито картините, а още по-малко - портретите. Той беше съсредоточен, цялото му внимание беше погълнато от мисълта за това, за което идваше. Още с появата му в кабинета, всичко в него говореше, викаше, крещеше: „До сега всичките ми начинания винаги са успявали, и това ще успее!” Той беше уверен, сигурен в успеха си.
Въпреки, че беше облечен най-изискано по европейски и прояви похват на възпитан човек, не закъсня тук-таме да покаже и Ганьовската си същност.
- Добър ден, господин полковник! - Започна той тържествено, като повиши Христов с един чин. Това бе изпитан, но вече изтъркан маниер на ласкателство!
Посетителят подаде бялата си, тлъста и мека ръка. Христов погледна левия си пагон. Доставчикът завика високо: „Грешка, грешка господин подполковник, за мене грешка, а за Вас истина. Аз имам положителни сведения, че много скоро ще бъдете наистина полковник! Нали сега идвам от началството Ви - военния министър...” Христов си помисли: „Ще ме произведат да освободя длъжността, за да правят свободно гешефтите си - стара практика.” [Виж „Изгревът”, т. 21, с. 42-115 - статии от вестник „Ратник на свободата” от 1924 г.]
Доставчикът продължаваше: „Не е изключено и нещо повече да стане, това пък от другаде научих. Разбира се, всичко зависи само от Вас! Знаете ли, че аз съм кадемлия човек? - Където вляза, правя път на щастието и изобилието - хората стават богати, повишават ги, успяват между нежния свят! Впрочем, това на Вас не Ви липсва!” - Христов остана намусен, макар да свърши предговора. През това време той зарови из чекмеджето на бюрото си, откъдето извади една папка. Прелисти я и каза делово:
- Срокът на доставката е утре. Със заповед ще назнача комисия, която да почне приемането. Имате ли нещо да възразите и допълните?
- Чакайте, чакайте, господин полковник! Вярвайте ми, през моята двадесет и пет годишна практика на доставчик, за първи път виждам толкова делови човек! Пардон, щях да излъжа! Знаете нали, че аз не лъжа? Имах сделка с един англичанин, той беше също така делови както сте и Вие. Макар и полковник, Вие сте твърде млад. Не бързайте, скоро ще се уморите. Днес ще се уморите, утре ще се уморите и ще видите как ще остареете незабелязано рано! Няма смисъл да се бърза, държавните работи нямат край и свършване!...”
Началникът мълчеше и разглеждаше документите в папката. Това безразличие леко смути доставчика, затова и той се опита да заговори делово:
- Вчера се завърнах от Германия. Бях по Вашата и други доставки.
След това млъкна, поогледа се, уж да не чуе някой и с тих поверителен глас продължи: „Това, което ще Ви кажа, само аз и военния министър го знаем. Влязох във връзка с мои хора във Франция - ще доставят оръжие на българската армия. Сакън, да не чуят репарационните комисии! По Вашата сделка говорих и с министъра на войната. Той ме задържа, насмалко щях да закъснея за срещата с Вас!...”
Христов продължаваше да мълчи и му даваше да разбере, че го изчаква да се изкаже, за да пристъпят към истинската работа - доставката. Това беше нов удар за доставчика. И той си помисли: „Фатален ден, но пак ще опитам!...” - И започна отново:
- Господин полковник, да знаете само как хлътнах с Вашата сделка! Всичко, което съм спечелил до сега, ще го изгубя. Вашата доставка просто ме опропасти! Вярвайте ми, че ще стигна до просешка тояга.
Млъкна и зачака подполковникът да започне да го увещава, утешава: „Така му е реда, че все нещо може да се направи да не фалира, ако не спечели, поне да не изгуби или малко да загуби...” Но уви, отново срещна суровото, строго и безчувствено лице на Христов!
Но и доставчикът беше достоен партньор, не се отчайваше. Започна нов рунд след загубените вече.
