- Търговията, доставките са такова нещо - човек печели и губи. То не е като да си чиновник, знаеш си заплатата. Но Бог е добър, все ще се намери начин да поправи грешката - поне да не загубя! - И му смигна по стар навик.
Пак получи упорито мълчание и намусено лице. На гърлото му, като че застана топка! Изкашля се, но не можа да я изкашля, поправи си връзката, намести се в креслото уж по-удобно...
И въпреки всичко, чувствуваше едно неудобство! Имаше нещо в него или около него, което не беше в ред, смущаваше го, пречеше му! Това беше дръзкото държане на партньора му. Затова може би си помисли: „Както обикновено правят - иска да лапне лъвския пай!” - И премина към нова атака: „Господин полковник, донесъл съм от Германия два еднакви подаръка - за моята и Вашата жена. Да измислим, как по-интересно да ги сюрпризираме?”* [*Виж „Изгревът”, т. 21, с. 115-224 - статии от вестник „Ратник на свободата” от 1930 г.]
Обаче Христов, като че не разбираше езика, на който му говореше! Доставчикът беше още повече смутен, и все пак продължи: „Да уговорим, кога ще се съберем у нас с жените да си похапнем, попийнем и повеселим. Това ще ни остане от живота!”
И сега нито дума! - „Това е вече безобразие!” - помисли си доставчикът. - „Такъв чудак не съм виждал и срещал! - Не, това е тактиката на човек врял и кипял в доставките - майстор е да ме изнуди!” - И за утешение си помисли: „Х-е-е, ще се предадеш и ти, виждам те, много си хитър, искаш скъпо да се продадеш! И все пак ще те купя! Колко полковници, генерали и министри съм купил досега!” - И смени тактиката:
- Господин полковник, аз зная, че Вие сте човек на науката, че четете наша и чужда литература, че пишете статии и книги. Във военните списания излизате с Ваши материали, под псевдонима „Маглуар”, а в другите списания псевдонимът Ви е „Холера ностра”. Зная също, че сте активен борец против „офицерската лига”. Знаете ли колко много неща зная за Вас? Често и приятно Ви обезпокоява, отнема Ви скъпото време министър-председателят Александър Стамболийски. Аз дори зная какво си говорите... Съветвам Ви да вземете поста министър на войната.
А Христов си помисли: „Готови сте и министър да ме направите, само да освободя мястото, да отворя широко вратите на гешефтите! Ах, тези доставки колко са тлъсти и апетитни!...”
