Работникът продължаваше да се моли, но вече не се чуваше какво произнася. Отвори очите си, усмихна се и заговори на началника си:
- Господин началник, аз и всички работници от фабриката знаем, че Вие сте учен човек. Ние виждаме как по цели дни и нощи четете и пишете. Сътрудник сте на много вестници и списания, пишете смешки и в хумористичния вестник „Барабан”, много сте зает, но намерете някаква възможност, пожертвувайте една неделна сутрин и елате да чуете Учителя. Там има братя, които са твърде учени хора като Вас, те ще Ви обяснят Учението.
- Ти вече съвсем се обърка, не знаеш какво говориш! Как можеш да помислиш, че Учителят ти ще ме хипнотизира, ще ме омагьоса като тебе? Още по-зле е, ако си мислиш, че със силата на логиката и с факти от науката може някой от неговите последователи или самият Дънов да ме убеди, че има Бог, прераждане, че някой освен мене може да говори през моите уста, че Дънов е прероденият Христос и други подобни глупости! Аз не съм човекът, който може да бъде хипнотизиран!
И тъкмо в този момент му текна мисълта да отиде на една от следващите беседи на Дънов, и в присъствието на този работник и останалите слушатели да го разобличи, срази! И си каза: „Великолепна идея! Това нищо няма да ми струва, освен загуба на няколко часа!”
- Кажи на твоя Учител, че в неделя ще дойда!
Работникът цял просия, сега вече тихо и смирено отговори:
- Няма защо да Го предупреждаваме. Вие елате както идват всички други, без да Го предупреждава някой.
- Аз ще го затрупам с факти от науката и реалния живот! Ще го съкруша с непобедимото оръжие - логиката*!
Ще направя едно велико дело, без да вярвам в някакъв Бог, като освободя тебе и всички наивници като тебе от това религиозно заблуждение! Сега вече няма да става нужда да се отказваш, защото няма да има от какво, защото Дънов и учението му ще бъдат унищожени! Тебе и всички наивници, ще освободя от хипнозата му - тържествено и гордо заяви Христов, като да се връщаше от победата над Дънов.
