- Истината ли? - Дочул тези думи началникът възрази: - Сам Христос някога пред Пилата не можа да каже що е „Истина”, та сега ти ли можеш да кажеш?* [*Виж „Изгревът”, т. 1. 2. изд., с. 760-764.]
Работникът се зарадва, че все пак му ]бе отговорил, затова продължи:
- За Истината не се говори, тя се чувствува - и го загледа мило.
- Щом се чувствува, това вече не е Истина, а е чувство. Но да оставим Истината, тя е от областта на голямата философия. Ти мислиш, че само ти си чел Библията? Я се върни! Аз с текстове от Библията, ще ти докажа несъществуването на Бога. Но какво съм почнал да се занимавам с тебе - ти си прост човек! Ти знаеш ли колко много е писано върху Истината - с хиляди и хиляди страници? Ти ако познаваше Божествените науки, не би се заблуждавал така!
Работникът обнадежден се завърна, като продължаваше да се моли, да държи връзка с Бога: „Велики са Твоите дела Господи! Ти, Който си създал всички науки в света и много повече, проговори през моите уста! Господи, искам да заговоря на тази душа, както говорят професорите. Ако ослицата на Валаам проговори с човешки глас, защо аз да не заговоря с професорски? Искам да го убедя, искам да му помогна, пък ако трябва срещу това нека аз и семейството ми умрем от глад! Велики Господи, моля Те направи чудо, да се прослави Твоето име!”
Подполковникът го гледаше, слушаше и не можеше да му се начуди на ума! Никога не беше предполагал, че може да срещне такъв човек! Накрая започна да се смее:
- Много, много си заблуден - просто не виждам как може да ти се помогне!
Ти си направо за лудницата! Как може друг да говори през твоите уста?
