- Душата? - Душа няма! Има само положителна наука с научни методи. Нейните постижения отдавна са изгонили Бога от ума на съвременния човек. Лично за тебе ми е жал! Най-трагичното е това, че ти не чувствуваш заблуждението си! А си най-добрият ми майстор! Искам да ти спестя излишните страдания, които ще ти причини безработицата. Откажи се от Дънов, и аз ще те оставя на работа.
- Аз мисля, че за да бъда уволнен или да остана на работа, това зависи само от Бога!
- Така ли мислиш? Ще видиш още сега, че това не зависи от никакъв Бог, а само и изключително от мене! Ето, уволнен си! Подай инструментите, с които работиш! Нито дума повече! Марш!
- Ако Бог не беше Ви дал тази сила и власт, какво бихте представлявали Вие? - възрази работникът тихо и спокойно, когато вече беше до вратата.
- Аз ли, аз какво съм? Ще те смачкам като дървеница! - И Христов се хвана с две ръце за бюрото, за да стане, но спокойствието на работника го спря.
- Да смачкате тялото ми е лесно - и децата мачкат буболечки, но какво можете да направите на моята душа? Не само Вие, но какво може да направи дори един цар, министър, полицай или който и да е човек пред силата на вярващия в Бога?
- Нито дума повече! Ще направим опит - аз те уволнявам, нека те върне на работа твоят Бог.
Работникът застана при вратата и си зашепна: „Благодаря Ти Господи, че мене избра, удостои ме аз да кажа Истината на една заблудена душа! Благодаря Ти, че мене принасяш в жертва!”
Началникът тъкмо се надигна да стане, за да го изрита, сети се наново за „Камо грядеши”, и картините на ужасите се замяркаха във въображението му.
А работникът продължаваше да си шепне: „Господи, Ти Който можеш от камъните да направиш чада Аврамови, дай ми светлина и ум, вложи в устата ми думи да кажа истината по най-добрия начин.”
