Сестра Динова беше от старите сестри. Беше преминала през времето на цялата Школа. Отличаваше се с усърдие и си водеше бележки, правеше резюмета и нейните тетрадки бяха най-изрядни. Навъртяха се години, тя остаря и дойде време и тя си замина. Погребаха я и изминаха четиридесет дни. На чи-тиридесетия ден направиха общ обяд на Изгрева - помен за сестра Динова. Поканиха всички. Поканиха и Учителя. Той дойде, направиха обща молитва и започнаха да ядат от чиниите. Учителят по този повод каза: „Сега сестра Динова яде чрез устата на всички." Запомнихме това и го утаихме в себе си. Тя имаше дъщеря, която се казваше Сийка Динова. Е, дъщерята беше далеч от мястото, което заемаше майка й в Братството. Но дойде време и нея я изпратихме за онзи свят. Събраха се и направиха помен за нея. Тогава си спомниха и разказаха и още някои и други случаи за помени на братя и сестри. Казаха мнението на Учителя по тези въпроси. А те са засегнати и отпечатани в Словото Му.
