Казваше се Теофана Савова, беше поетеса, пишеше стихове и разкази. Тя също беше една от първите „слънчогледи" на Изгрева. Непрекъснато висеше пред стаята на Учителя. Направо клечеше пред стаята на Учителя като някое куче. Не позволяваше да влизаме при Учителя. Веднъж аз отивам при Учителя и трябва да Го питам за съвет. Тя се облегнала на вратата на Учителя и казва: „Не може. Учителят не приема." А аз имам голяма нужда да се срещна с Учителя. Изведнъж извиквам: „Ама ти какво си застанала като някое куче пред вратата на Учителя и само лаеш? Ти куче ли си, или духовна сестра?" Отговаря ми: „И двете. Аз охранявам Учителя!" Гледам и се чудя какво да правя. По едно време вратата на Учителя се отваря и без да иска Теофана, както се е облегнала на вратата, хлътва навътре. Тя нахълтва в стаята на Учителя, а Учителят е пред мене, на прага, затваря вратата зад себе си и говори с мене. А Теофана е вътре в стаята. Сама е нахълтала в стаята, понеже се беше здраво облегнала на вратата Му. След като свършихме разговора, Учителят отваря вратата, а Теофана стои на прага отвътре, обидена и цялата разплакана. Учителят й посочва с пръст: „Нямаш право да правиш това - да не пускаш сестрите и братята при мене. Бог е Този, Който ги праща при Мене и аз изпълнявам Волята Божия, като ги приемам и разрешавам проблемите им. Нямаш право да се бъркаш в работата на Господа." Теофана кимва с глава и вече разбира по друг начин как стоят нещата. Вече има друг поглед. А аз научих и друг закон, как душите человечески общуват с Бога чрез Учителя.
