Във Велико Търново, един месец преди да започне съборът, Михаил Иванов и Кръстю Христов отсядат във вилата на Братското лозе и започват да се подвизават като истински Учители. Взели една стая, нанесли се там и започнали да гледат на ръце и се обявили за големи ясновидци. Тогава от Търновското Братство започнали да им носят храна в стаята, отделно от другите, за да могат да се уединяват и да имат повече време за съзерцание. А другите се хранели на обща маса и от време на време поглеждали нагоре към младите светци, които били на горния етаж. Като научил това, Учителят забранил да им носят храна. Те упорствали и не искали да слизат долу, но на третия ден те огладнели, слезнали долу и седнали на общата трапеза.
Михаил Иванов беше женкар. Какви ли не любовни романи имаше със сестрите и какви ли не сълзи се ронеха и когато се оплакваха на Учителя, Той им се караше, че сами са се натикали в неговите ръце. Михаил все искаше да командва. Веднъж Учителят му каза: „Ако искаш да командваш - ето, ходи във Франция, в Англия, но тука - не, не може."
Дойде време и той замина за Франция. Но Учителят го изпрати там. Беше казал: „Аз тук имам Школа. Не може и ти тук да имаш Школа. Ето, отиди във Франция и си направи там Школа." Отиде той там и си направи Школа, каквато искаше и умееше.
Невена Неделчева бе ходила във Франция. Беше отишла при него и той я поканил на общ обяд с френското братство. Михаил започнал да говори срещу българите. Невена започнала да плаче. „Защо плачеш?" „Ти си българин, а говориш срещу българите. Защо? Може ли такива неща?" Той млъкнал.
На обяд две млади сестри стоят диван чапраз от двете му страни. Той седи сам на масата. В чинията пред него лежи голям шаран на масата. Опечен и зачервен, лежи в чинията. Две млади момчета донасят чаши с вино. От другата страна на масите седят на столовете останалата част от Братството на Михаил и ядат някакви други манджи. Не ядат шаран. Невена разказва: „Като го видях това - погнусих се." Правеше се на Учител. А с нашия Учител така ли беше? Седнеше до нас на масата и се хранеше със същата храна, каквато ядяха и другите. Дори има снимки, гдето се вижда, че другите около Него ядат в порцеланови чинии, а на Него му сипали супа в неугледна паница. Това сравнение действа зашеметяващо за очите на онзи изследовател, който трябва да прецени, при какви условия е живял Учителят.
Ето и друг пример: имаше една сестра - Мария Захарната. Тя беше неугледна, раздърпана и мръсна. Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня, като я видели, извикали: „У - у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супата, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя?" Взели й чинията от ръцете. Мария се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а донесете чинията пред мен!" Занасят Му я и той изяжда супата пред всички. Казва на Мария: „Донесе ми компот!" Мария Му занася. Учителят изяжда компота и отново казва: „Мария, дай още една чиния!" Като виждат всички това, престрашават се и започват да се провикват: „Мария, донеси и на мене! Мария, дай и на мене!" И така тя разлива целия казан с компота в чиниите, с мръсните си ръце. Това беше един урок за чистотата. За външната чистота и за вътрешната чистота у човека. Ако трябва да говорим, какво представлява една душа пред лицето на Бога, то трябва да кажем, че най-добре е да прочетете за това в Словото на Учителя.
