Катя Грива беше певица, но беше една от онези сестри, които наричахме „слънчогледи", защото по цял ден стояха на двора, или пред вратата на Учителя с единствената цел - да го зърнат и приказват с Него. Разбира се, че това пречеше на Учителя, а дразнеше и останалите. Кой знае защо, веднъж влезнала в стаята на Учителя и се завряла под леглото на Учителя. Лежи там, не мърда, не шава. А защо се е завряла под леглото на Учителя, само тя си знае. Учителят влиза в стаята, и макар че покривката на леглото Му била спусната до долу, Той е забелязал, че има човек под леглото. Излиза навън и казва на Игнат Котаров: „Под леглото ми се е завряло едно куче. Това куче да го изхвърлиш навън. Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави зъби." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша. Но за всеки случай ще взема една тояга, та ако ръмжи, да му завра тоягата в устата." Игнат намира подходяща тояга и леко запристъпвал към леглото на Учителя. Внимава и държи тоягата здраво в ръцете си, защото под леглото има куче, което хапе. Повдига с тоягата покривката на леглото, полека се навежда, за да види колко е голямо кучето и какво да види - Катя Грива под леглото. Завряла се и лежи по корем. Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод леглото, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"! А Катя лежи и ръмжи като истинско куче. Игнат я леко сръгва с тоягата. Тя протяга ръка, за да махне тоягата, а той бързо я хваща за ръката и я изтегля. И в този момент Катя се навежда и се опитва да захапе със зъби ръката му. Той си спомня думите на Учителя, че това куче има зъби и много лошо хапе. И веднага слага напреко тоягата в устата й. И вместо да му захапе ръката, тя захапва тоягата. А Игнат е здрав и много як. Извлича я, умирява я и я извежда от стаята, а Учителят стои навън на пейката и наблюдава как се развиват нещата. Накрая нарежда на Игнат: „Отведи я у дома и я сложи да си легне на нейното легло!" На следващия ден Катя дойде смирена на беседа на Учителя, все едно, че нищо не е било. Какви ли не работи ставаха на Изгрева. Какви ли не хора живееха на Изгрева. Всеки беше различен от другия и никой с никого не можеше да се сравни и уеднакви. Разнообразие и цветуща многообразност. Това бяха нагледните помагала в Школата, с които учениците трябваше да усвояват знанията от Словото на Учителя.
