3. ЗАЩО И ЗА КАКВО БЯХА УБИТИ:
Димитър Петков-баща, на 26 февруари 1907 г. в София,
Петко Д. Петков-син, на 14 юни 1924 г. в София,
Никола Петков-син, на 23 септември 1947 г. в София
3.1. ДИМИТЪР ПЕТКОВ (21.10.1858-26.02.1907)
Димитър Петков е роден на 21.Х.1858 г., Тулчанско.
Баща на Петко Д. Петков и Никола Петков. Участвува през 1876 г. в Сръбско-турската война в четата на Панайот Хитов. Участвува като опълченец при боевете на Шипка, ранен на връх Шипка и загубва едната си ръка. По време на Стамболовата диктатура е кмет на София 1887-1893 г., министър на обществените сгради, пътища и съобщенията от 19 ноември 1893 г. - 19 май 1894 г. Председател на IV Велико, на VI и VII обикновено Народно събрание 1892-1893 г.
Във втория Стамболовистки режим 1903-1908 г. е министър на вътрешните работи - 5 май 1903 г. - 22 февруари 1906 г., и министър председател от 22 октомври 1906 г. - 26 февруари 1907 г.
При откриването на Народния театър на 3 януари 1907 г., княз Фердинанд пристигнал с каляска с три впряга бели коне. Разстоянието между Народния театър и двореца е на разстояние 200 метра. По онова време Народния театър не е потребност на народа, а на княза, княгинята, царедворци, буржоазното общество, където е било мястото за клюки.
Студентската младеж, като наблюдавала как пристига файтон след файтон, от където слизат привилегированото общество, при появата на Фердинанд започва бурно освиркване.
Това е било повече от оскърбление. Полицията започва арести на студентите. Една част ги изпраща в казармите да си отбият военната служба, а друга част ги е изпратило под конвой в родните им места. Професорското тяло протестирало. Веднъж последвало уволнение на професорите, и затваряне на университета. Уволнили са много чиновници. Така един уволнен младеж чиновник на улицата, в упор разстрелва министър-председателя Димитър Петков на 26 февруари 1907 г.
Правителството след 12 месеца открило университета, но на местата на уволнените професори назначават чужденци от Европа.
Така Фердинанд си отмъстил на студентите и професорите. А онзи, който е служил на чужда кауза, на един чужденец - княз Фердинанд бива убит насред София. Това е изводът.
