2.3.1. Бяха изминали 20 години от тогава. Беше 1965 г. Аз бях студент. Баща ми работеше като началник склад на „Инжестрой". Беше ме извикал да му помагам, предстоеше му ревизия, и аз трябваше да му броя някои материали. Показва ми няколко сандъци с гайки и бурми, за да ги броя. Аз отказах. Бях възмутен, че ме занимава с такива глупости.
До баща ми стои един от работниците на склада. Каза ми: „Е, тогава щом не искаш, то ела да те запозная с един човек, че да не си идвал напразно." Приближавам се, здрависвам се. Пред мен стои към 50-60 годишен човек, облечен с ватенка, нахлупил ушанка и се усмихва. Аз нищо не разбирам. Баща ми го представя. „Нали помниш, че съм ти разказвал за бягството на Гемето и как оня български милиционер го изпуска, и след това му се надсмиваха, че е бил глупак. Ето това е същия милиционер пред тебе." Аз стоя като втрещен! - „Ама ти ли си?" - „Аз съм." - „Значи подлецът Гемето избяга, и ти трябваше да му изтърпиш присъдата?" - „Да, отсъдиха ми 10 години затвор, и ги излежах до края. Не ме помилваха." - „Как се държаха с тебе?" - „Водеха ме, че съм предател и че съм изпуснал още по-голям предател." - „Баща ми разказвал ли ти е случая с Никола Петков?" - „Разказвал ми е." - „Големи предатели бяха тогава." - „Сега какво правиш?" - „Ден да мине - друг да дойде. Ако седна и си поръчам три кебапчета, половин хляб и една чаша бира - това е денят, който не е минал за мене напразно." - „Да знаеш, че ще те запомня и няма да те забравя! Лежал си в затвора вместо истинския предател." -„Е, нали трябваше да лежи някой за него."
Този случай го описвам заради този милиционер. Още помня очите му! Не ги забравям. А на 12 юни 1946 г., съдът произнася присъда на Гемето доживотен затвор задочно! Той е в Европа и ще се смее на комунистите.
2.3.2. А заради него лежат в затвора десетина човека, включително и един обикновен милиционер, който тогава е бил на пост пред дома му, когато е бил измамен. Хитростта на англо-американците и Гемето струваха десет години затвор за този обикновен човек, и на десетина около него. Подлостта също има цена. А защо Гемето не остана тук и да каже: „Ето ме. Разпъвайте ме на кръст. Аз съм борец за свобода на народа." Но така постъпват героите, а не подлеците. А в Европа Гемето е в състава на задгранично правителство, което чака всеки ден комунистите в България да паднат от власт. Да, но това не става. А те тогава не знаят, че между Сталин, Чърчил и Рузвелт, а след това от сменилият го Труман има споразумение според което България и Източна Европа остава под окупация и контрол на СССР. И всички крият това споразумение, за да заблуждават народите от империята на СССР. А едновременно ги подстрекават недоволните от комунистите да се борят с оръжие срещу тях. Заблуждават ги по предаванията по радиостанциите. И което е най-важното, тук в България им вярваха.
2.3.3. Но след 1970 г., когато чуха, че са ни предостъпили на СССР, всички бяха невероятно възмутени до дъното на душата си! А да не говорим за близките и роднините на над 10 000 убити българи от комунистите след 9.IX.1944 г. А онези към 20 000, които десетки години прекараха по затворите и концлагерите, и половината от тях умряха? И то за какво? За нищо! Затова, че бяха излъгани от Англия и САЩ.
И сега ще направим една проста сметка. През т.н. Отечествена война, Първа българска армия в състава на III Украински фронт, под командата на Толбухин дава 32 000 жертви. Към 10-15 000 са убити от комунистите. Още толкова умират в затворите и концлагерите. Общо към 30 000 човека, а това са 60 000 човека убити от 1944-1970 г. А като прибавим и убитите комунисти от монархофашистката власт 1939-1944 г. - около 5 000 човека, като за всеки убит комунист - партизанин, ятак под списък и срещу подпис са получавали държавна премия и пари. И комунистите след 9.IX.1944 г. ги извадиха тези списъци от архива на МВР. Бяха случайно запазени, не беше им стигнало времето да ги унищожат.
Българският народ от 1939-1945 г. дава 65 000 човека убити за чужда кауза.
