И си спомням, когато ги дадох на Ина Дойнова да ги чуе, защото аз й дадох на нея електрически орган, и тя правеше опити, направи много сполучливи опити за хармонизация на песните. Тя беше ги прослушала и казва: „Абе тя казва с педали ли работеше?" „Да казвам, с педали работеше." Е казва, затова казва така тоновете ги чуваме, защото тя казва е работела с педали." Значи какво означава това?
Това означава, че Ина Дойнова разбира от тия неща!
Второ - веднага разбира защо е такъв записа, и защо са такива тоновете, защото тя е работила с педала. Т.е. тя искаше да направи запис така както е свирено по времето на Школата на Учителя.
А днешните музиканти в момента, които бяха, когато аз съм работел - те беха студенти. Имаше 20-30 студенти. Нито един от тези студенти -музиканти, които следваха в Консерваторията, не дойдоха при нас да работят с нея! - Нито да работят с нея както певците инструменталистите, така и певиците и певците. Никой не дойде, защото ги настройваха.
А аз, който не съм музикант, който не може да чете музикален текст, отидох и свърших тази работа. И сега тези музиканти, които 1970 г. бяха студенти нали, след 30 години - 55-60 годишни, в момента те ми казват: „Абе много бавно темпото!" - „Нема викам такова нещо!" Ама казва: „По-бърже." - „Вие нямате представа, защото вие не сте приемствено поколение на поколението на музикантите." Защо не са приемствено? Ами защото не са! Те се оказаха, че са врагове!
