И те в момента като пускаха записите на Мария Тодорова, те се смутиха, защото тя много бавно, поради техното впечатление, тя изпълнява много бавно песните на Учителя. И прехвърлиха вината, че ако записа не е направен както трябва, и че бил развален магнетофона, и той там при възпроизвеждането върви на бавни обороти, и т.н. и т.н.
И аз тогава им казах: „Вижте какво, когато се прехвърля един запис, наистина онзи, който възпроизвежда, ако не е добър магнетофона, може да забави. Той като забави ролката да се движи, той предава провлачен тон. А тука няма провлачен тон!
След това, като се запише на касетка и тя като се пусне, веднага се познава дали касетката „влачи", дали касетофона е повреден - веднага се познава.
А тука в случая няма такова нещо! Тука в случая има бавно изпълнение на песните. Защо?
Ами първо, така са се изпълнявали по времето на Учителя.
Второ - тя е в Салона, тя свири на хармониум. И като свири на хармониум - всички пеят. А пеят с нея 15-20 минути преди лекции, и 15-20 минути след като свърши Учителят беседа. Всички пеят и Учителят пее. И освен това, обикновено до хармониума има цигулар. Това е или Галилей Величков, или Симеон Симеонов - цигулар, които свирят цигулка. Цигулка и хармониум е най-добрата комбинация, която може да стане. Най-добрата комбинация! Значи - цигулка и хармониум. Изпълнява песните и Мария свири. А в момента тя някой път свири на хармониума, някой път свири на пианото, но в същото темпо.
И сега, кое е най-важното? Ами тя е 1974 г., да кажа аз съм записал - ами тя е на 76 години. Тя сяда, и което е най-важното, акордирахме пианото преди записите. И тя работи с педала. И педала, защото искаше да възпроизведе същата обстановка, както е свирела с хармониума. И като натисне педала, и този тон става по-широк, нали, с по-голям обем. Така, че тя си свиреше, тя употребяваше педалите.
